Невидимия [bg]

— Аз ли?

— О, нямам предвид тези глупости за някакви заговори. Говоря за онова, което наистина правим.

— Андрю, много говориш — намеси се адвокатът.

— Искам просто да си побъбря с този човек, Джо. — Затворникът отново се обърна към Бел: — Е?

— За какво по-точно става дума?

Макар да произхождаше от известните с расистките си предубеждения южни щати, Бел не реагира по очаквания начин. Констабъл продължи:

— За правата на отделните щати, на работническата класа, по-големи правомощия на местните власти пред федералните. Посетете някой път уеб-страницата ни, детективе. — Той се засмя. — Хората очакват да видят пречупени кръстове. Вместо това виждат въжделенията на Томас Джеферсън и Джордж Мейсън.

Бел не коментира; в помещението настъпи неловко мълчание. Затворникът поклати глава, сетне се усмихна смутено:

— За Бога, извинете ме… Понякога просто не мога да се спра… с тези смешни проповеди. Да видя малко хора, и гледайте какво става: започвам да ставам досаден.

— Хайде — подкани го надзирателят.

— Добре — отвърна затворникът.

Кимна на Сакс и Бел и тръгна по коридора. Веригите му подрънкваха. Адвокатът кимна на прокурора — двама противници, които се уважаваха, но въпреки това се пазеха един от друг — и излезе.

След малко Грейди, Бел и Сакс го последваха.

— Не ми прилича на чудовище — отбеляза полицайката. — В какво е обвинен?

— Неколцина агенти от Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, работещи под прикритие, надушиха за заговора, организиран от Констабъл — обясни Грейди. — Хората му трябвало да подмамват щатската полиция в отдалечени райони на окръга с фалшиви сигнали на спешния телефон. Ако се появят чернокожи полицаи, щели да ги отвлекат, да ги съблекат и да ги линчуват. О, имало предложения и за кастрация.