Невидимия [bg]

— Добре ли…? — понечи да попита Сакс.

Кара вдигна ръка, затвори очи, пое си дълбоко въздух.

По изражението на болка върху лицето ѝ Райм разбра, че това ѝ е дошло прекалено много, че е на път да се откаже. В неговия свят — света на криминалните разследвания — тези ужасни сцени бяха нещо обичайно; в нейния — не. В професията ѝ опасностите бяха въображаеми, затова не можеше да се очаква тя да издържи това. Жалко, защото те наистина се нуждаеха от помощта ѝ. Виждайки ужаса на лицето ѝ обаче, той си даде сметка, че не могат да я подлагат повече на тези изпитания. Почуди се дали няма да повърне.

Сакс пристъпи към нея, но Райм я спря с поглед. Знаеше, че момичето няма да издържи повече, и не искаше да я принуждава да остане.

Само че грешеше.

Кара си пое дълбоко въздух — като гмуркачка, преди да се потопи — и отново се обърна към дъската с решително изражение. Просто се беше подготвила да приеме жестоката реалност. Огледа внимателно снимките и каза:

— П. Т. Слъбит.

— Това някой илюзионист ли е? — попита Сакс.

Кара кимна:

— Господин Балзак е изпълнявал някои от номерата му. Живял е в началото на двайсети век. Създал е и този номер. Нарича се „Прерязаната жена“. Изпълнява се по същия начин. Жената се връзва. Използва се трион. Разликата е, че при това изпълнение е използвал мъж. — Тя примигна и бързо се поправи: — Имах предвид престъпление.

— Много ли хора го изпълняват? — поинтересува се Райм.

— Да. Това е известен трик. Дори по-популярен от „Изчезнатият човек“. Всеки с поне малко познания по илюзионизъм го знае.

Райм очакваше този обезкуражителен отговор, но каза:

— Запиши го все пак, Том. — Обърна се към Сакс: — Добре, кажи сега какво е станало у Калвърт.

— Жертвата е излязла през задния вход на сградата. Според съседите това му било навик. Излязъл на уличката и видял това. — Тя посочи един плик. — Черно коте играчка.

Кара погледна предмета:

— Това е механична кукла. Робот. Имитация. Като нож с прибиращо се острие или чаша с двойно дъно.

Тя натисна едно копче и играчката се раздвижи, измяука като истинска.

— Калвърт е видял котето и се е приближил. Може би си е помислил, че животното е ранено — продължи Сакс. — Тогава Фокусника го нападнал.

— Източник? — попита Райм.

— „Синг-лу“, Хонконг. Проверих в сайта им. Играчките се продават в стотици магазини из цялата страна.

Райм въздъхна:

— Прекалено обичайно, за да я конкретизираме.

Това явно важеше за всички улики в този случай.

Сакс продължи:

— И така, Калвърт се приближава до котката, кляка. Извършителят се е криел някъде и…

— Огледалото — прекъсна я Райм.

Погледна Кара, която кимна:

— Илюзионистите често използват огледала. Ако ги насочиш под подходящ ъгъл, можеш да изчезнеш каквото си поискаш.

Райм си спомни името на магазина, в който тя работеше — „Дим и огледала“.

— Обаче нещо не е било наред и жертвата се е измъкнала — добави Селито. — Това е най-безумната част. Проверихме записа от спешния телефон. Калвърт се заключил в апартамента си и се обадил за помощ. Казал на диспечерката, че престъпникът е извън сградата и вратите са заключени. Тогава обаче връзката прекъснала. Фокусника някак е успял да проникне.