Невидимия [bg]

— Сигурна ли си? — попита Селито.

— Напълно.

Сакс погледна Райм. Той с неохота прие мнението на момичето (макар тайно да се радваше, че е проявила такава твърдост — с това компенсираше Онзи поглед и Онази усмивка).

— Добре, Том, запиши, че нашият човек е специалист по отваряне на ключалки.

Сакс продължи:

— Не намерих онова, с което Фокусника е зашеметил жертвата. Има следи от удар с тъп предмет по главата. Вероятно метална тръба. Той обаче я е взел.

Докладът от Отдела по отпечатъци дойде. Имаше осемдесет и девет отпечатъка от района около трупа, където бе най-вероятно да се е докоснал престъпникът. Райм още на пръв поглед забеляза, че някои от тях са необичайни, и при по-внимателно вглеждане установи, че са от каучукови накрайници. Не си направи труда да сканира останалите.

Пристъпиха към микроуликите и откриха следи от същото неорганично масло, което бяха намерили в музикалното училище, от каучук, грим и алгинат.

Детектив Куан от Пети участък се обади и докладва, че при претърсването на контейнерите около дома на Калвърт не са намерени нито дрехите, нито оръжието на убиеца. Райм му благодари и му заръча да продължават. Детективът отговори с престорен ентусиазъм, показващ ясно, че претърсването вече е приключило. Райм се обърна към Сакс:

— Каза, че е стъпкал часовника на Калвърт.

— Да. Точно в дванайсет.

— Часовникът на другата жертва беше счупен в осем часа. Той явно има график. И вероятно е набелязал следващата си жертва за четири следобед.

След по-малко от три часа.

Купър се обади:

— С огледалото нямаме късмет. Името на производителя е изтрито. Има няколко истински отпечатъка, но са така замазани от каучуковите накрайници, че сигурно са на продавача. Все пак ще ги вкарам в компютъра.

— Намерих и обувки — обяви Сакс и вдигна една картонена кутия.

— Неговите ли?

— Вероятно. Марка „Еко“, същия номер като отпечатъците от консерваторията.

— Оставил ги е. Защо? — почуди се Селито.

— Сигурно защото е знаел, че сме открили, че носи точно такива — предположи Райм. — Страхувал се е, че някой ще ги забележи на краката на възрастната дама.

— Има хубави микроулики от грайферите и между подметката и борда — обяви Мел Кунър; отвори плика и изстърга малко прах. — Истински рог на изобилието.

Надали може да се направи такова сравнение, но за криминалното разследване остатъците от почва са море от информация.

— Сложи ги на микроскопа, Мел — подкани го Райм. — Да видим какво има тук.

Основен уред при изучаването на микроулики е микроскопът и въпреки многобройните подобрения в течение на години съвременните апарати не се различават много от месинговата тръба, изобретена от холандеца Льовенхук през шестнайсети век.