Отвъд зимата [bg]

Призори в един зимен вторник полицейски патрул пристигна в апартамента на Лена Марас да й съобщи, че синът й бе станал жертва на катастрофа с фатален край и тя можеше да прибере останките му на другия ден на адреса, който й посочиха, след като я предупредиха да се яви точно в седем сутринта с подходящ за транспортиране на ковчег превоз. В продължение на години бе чакала новини за Енрике и при факта, че го беше намерила, макар и мъртъв, дъхът в гърдите й секна.

Не се осмели да иде във Викарийството от страх каквато и да е намеса да не провали тази уникална възможност да си върне сине, но предположи, че Църквата или лично кардиналът бяха произвели това чудо. Отиде при сестра си, защото не й достигна смелост да тръгне сама, и облечени в траурни дрехи, двете се запътиха към дадения адрес. В квадратен двор, обграден със стени, по които се стичаше патината на влагата и времето, ги посрещнаха някакви мъже, които им посочиха сандък от борови дъски и ги инструктираха да го погребат преди шест вечерта. Беше запечатан. Уведомиха ги, че е абсолютно забранено да го отварят, връчиха им смъртен акт за пред гробищните власти и дадоха на Лена да подпише разписка, където се казваше, че процедурата е била изпълнена в съгласие със закона. Дадоха й копие от разписката и й помогнаха да натовари ковчега в камиона за провизии, който жените бяха взели под наем.

Лена не отиде направо на гробищата, както й бяха наредили, а в дома на сестра си, разположен на малък парцел в предградията на Сантяго. С помощта на шофьора на камиона смъкнаха ковчега, поставиха го върху масата в трапезарията и след като останаха сами, срязаха металната лента на печата. Не познаха тялото, не беше Енрике, въпреки че в акта фигурираше неговото име. Лена изпита смесица от ужас пред вида на младежа и облекчение, че не беше синът й. Можеше да продължава да се надява, че ще го намери жив. По настояване на сестра си реши да рискува и се обади на свой приятел във Викарийството, белгийски свещеник, който след един час пристигна с фотоапарат.