![Отвъд зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/5/otvd-zimata-bg-download.jpg)
Отвъд зимата [bg]
- Автор: Альенде Исабель
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0244-8
- Переводчик: Маня Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Отвъд зимата [bg]». Краткое содержание книги:
Пътуванията на Лена до Канада започнаха да се разреждат, но кореспонденцията с дъщеря й зачести, започна да й пише всеки ден, а Лусия й отговаряше няколко пъти седмично. Писмата се разминаваха във въздуха като разговор между глухи, но нито една от двете не чакаше отговор, за да пише. Тази оживена кореспонденция представляваше дневник на два живота, запис на ежедневието. С времето писмата се превърнаха в жизнена необходимост за Лусия, това, което не написваше на майка си, сякаш не се беше случвало, беше забравен живот. В този нескончаем писмовен диалог — едната от Ванкувър, а другата от Сантяго — те изградиха толкова дълбоко приятелство, че когато Лусия се завърна в Чили, се познаваха по-добре, отколкото ако винаги бяха живели заедно.
В едно от пътуванията си Лена, разказвайки за момчето, което й бяха доставили вместо Енрике, реши да разкрие пред дъщеря си истината за нейния баща, скривана толкова години наред.
— Ако младежът, който ми връчиха в онзи ковчег, не е твоят полубрат, някъде по света живее мъж приблизително на твоята възраст, който носи твоето фамилно име и твоята кръв — й обясни.
— Как се казва? — попита Лусия толкова изненадана от новината, че баща й е имал две жени, че гласът с мъка излезе от гърлото й.
— Енрике Марас, като баща ти и брат ти. Мъчих се да го открия, Лусия, но той и майка му са се изпарили като дим. Трябва да разбера дали онова момче в гробищата е синът на баща ти от другата му жена.
— Няма значение, мамо. Вероятността да е брат ми, е нищожна, това се случва само в телевизионните сериали. Истината е, както са ти казали във Викарийството, че стават грешки със самоличността на жертвите. Не се нагърбвай с издирването на този млад мъж. От години те преследва мисълта за съдбата на Енрике; приеми истината, колкото и да е страшна, преди да си полудяла.
— Напълно с разума си съм, Лусия. Ще приема смъртта на брат ти, когато получа доказателство, никога преди това.
Лусия й призна, че в детството си нито тя, нито Енрике повярвали на версията за катастрофата с баща им, била обвеяна с толкова загадъчност, че звучала като измислица. Как да повярват, като никога не забелязали проява на траур, нито отишли на гроба. Нямали друг избор, освен да се примирят с някакво неправдоподобно обяснение и предпазливо мълчание. Те си измисляли алтернативни версии — че баща им бил другаде, че извършил престъпление и се укривал, или че бил заминал на лов за крокодили в Австралия. Всяко обяснение звучало по-правдоподобно от официалното, което гласяло: мъртъв е, не разпитвайте повече.
— Вие бяхте много малки, Лусия, не можехте да разберете същността на смъртта и мой дълг беше да ви предпазя от болката. Стори ми се най-безболезнено да забравите баща си. Действах с греховна надменност, знам. Поставих си за цел да го заместя, да бъда и баща, и майка за децата си.
— Направила си много добре, мамо, но се питам дали би постъпила по същия начин, ако той не беше многоженец.
— Със сигурност не, Лусия. В този случай вероятно бих го идеализирала. Тласкаше ме най-вече омразата, и срамът. Не исках да ви замърсявам с грозотата на случилото се. Затова и по-късно, когато вече бяхте способни да разберете, не ви говорех за него. Знам, че сте имали нужда от баща.
— По-малко, отколкото си представяш, мамо. Вярно е, че би било за предпочитане да имаме баща, но ти се справи доста добре с отглеждането и възпитанието ни.
— Липсата на баща оставя празнина в сърцето на една жена, Лусия. Всяко момиче има нужда да се чувства закриляно, потребна й е мъжка енергия, за да развие доверие в мъжете и по-късно да може да се отдаде на любовта. Коя е женската версия на Едиповия комплекс? Електра? Ти отрасна без баща. Нищо чудно, че си толкова независима и скачаш от една любов на друга, търсиш непрекъснато сигурността на бащата.
— Моля те, мамо! Това са измислици а ла Фройд. Не търся баща си в любовниците си. А и не скачам от легло на легло. Аз съм доказано моногамна и любовта ми трае дълго, освен ако въпросният тип е безнадежден смотаняк — каза Лусия и избухнаха в смях, мислейки за зарязания в Монреал революционер.