По следите на злото [bg]

— И така — каза той, обръщайки се към Хънтър отново с враждебен глас, — ако разбрах правилно, а аз съм сигурен, че разбрах, вие сте знаели, че загадъчната бележка, намерена в килията на Лушън Фолтър в лечебницата на затвора, е била предназначена за вас, но сте решили да не ни предоставяте тази информация?

— Мислехме, че знаете — каза капитан Блейк.

Уест я изгледа изкосо.

Гарсия се усмихна.

— Само така, капитане.

— Наистина предположихме, че знаете — намеси се Робърт.

— И защо сте предположили така? — попита Уест.

— Защото директорът Кенеди знаеше — отговори Хънтър.

Обезпокоеният поглед на Уест се отправи към Холбрук, който изглеждаше малко объркан.

— Не знаех, че директорът Кенеди е наясно за кого е предназначена бележката — каза той с отбранителен тон. — Не ми е казвал.

Уест, изглежда, не повярва на отговора му.

— Какво значение има, ако сте знаели дали бележката е предназначена за мен, или не? — попита Хънтър и отново привлече вниманието на Уест към себе си. — Това не ви довежда по-близо до ареста на Лушън. Днес или вчера. — Той вдигна ръка да спре Уест, преди да има възможност да отговори. — Явно е било лоша преценка в комуникацията от наша страна и на ФБР, но нищо от това не е направено умишлено, маршал Уест. Повярвайте ми, като ви казвам, че всички ние искаме Лушън обратно зад решетките колкото е възможно по-скоро. Никой тук не играе игрички.

— Е, той играе игрички — отвърна Уест. — И се радвам, задето казахте, че всички ние искаме Лушън обратно зад решетките, защото играта, която иска да играе той, очевидно включва вас, детектив Хънтър. Затова, независимо дали искате или не, сега сте част от операцията по издирването му. — Уест сложи ръце на бюрото на Робърт и се наведе напред, докато лицето му се доближи на няколко сантиметра от детектива. — И наистина трябва да поговорим. И имам предвид… веднага.