![Трескав блян [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/8/treskav-blyan-bg-download.jpg)
Трескав блян [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542821618
- Переводчик: Слави Ганев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Трескав блян [bg]». Краткое содержание книги:
- Така е, Джошуа - потвърди Абнър Марш и положи ръка върху рамото на приятеля си.
- Корабът пред нас е параход със странични колела - започна спокойно Йорк. - Украсата между комините му има формата на буквата „К“, а лоцманската будка има куполовиден покрив. В момента преминава покрай склад за дърва. До него има стар прогнил пристан. На външния му край е седнал цветнокож мъж, който гледа към реката.
Марш пусна рамото на Йорк и се приближи към прозореца с присвити очи. Другият съд беше твърде далеч. Личеше си, че наистина е със странични колела, но украсата между комините... те бяха черни също като небето. Едва ги виждаше, и то само заради искрите, които се носеха край тях.
- По дяволите - възкликна Марш.
Фрам погледна към Йорк с почуда.
- И половината от тия неща не ги знам - каза той. - Ама съм сигурен, че сте прав.
Едва след няколко мига „Трескав блян“ премина край склада за дърва, където седеше старият цветнокож мъж, което потвърди думите на Джошуа.
- Пуши лула - каза Фрам с усмивка. - Това го пропуснахте.
- Съжалявам - отвърна му Джошуа Йорк.
- Гледай ти - започна кормчията замислено, - гледай ти. - Той захапа лулата си и погледна към реката пред тях. - Наистина виждате добре през нощта. Това е ясно. Все още обаче не съм сигурен. Не е толкова трудно да видите склад за дърва през ясна нощ. За старите черньовци - признавам, те бая се сливат с тъмата. Това е едно на ръка обаче - реката е друга работа. Има си дреболии, на които вашите пътници от първа класа хептен няма да обърнат внимание, но лоцманът трябва винаги да забелязва. Като повърхността на водата, когато под нея се крие клон или паднало дърво. Гнилите дънери ще ви покажат какво е състоянието на течението цели мили напред. Как се разпознава истински от привиден риф. Трябва да четете по реката, все едно е книга, сякаш всяка вълничка и водовъртеж представлява дума. Понякога нищо не се вижда и няма как да различите знаците. Тогава се разчита на онова, което помните, когато за последно сте чели тия страници. Няма да четете в тъмното я!
Йорк не обърна внимание на тези думи.
- Ще забележа вълна също както видях склада. Трябва само да знам за какво да следя.
Господин Фрам, ако не можете да ме научите, ще намеря друг кормчия. Напомням ви, че аз съм собственик и капитан на „Трескав блян“.
Фрам се огледа наоколо с намръщена физиономия.
- Още работа за през нощта - каза той. - Ако искате да се учите по тъмно, ще ви струва осем хиляди.
Изражението на Йорк бавно се превърна в усмивка.
- Така да бъде - каза той. - А сега да започваме.
Карл Фрам вдигна шапката си високо и въздъхна тежко, сякаш го бяха изнудили.
- Добре. Парите и параходът са си ваши. Не ме обвинявайте обаче, когато го продъните. Слушайте сега. Реката тече по права линия от Сейнт Луис до Кайро, където се влива Охайо. Това трябва да се знае. Тая отсечка я наричат „гробище“, понеже много кораби потъват. На някои още им стърчат комините над водата. Когато реката е плитка, целият проклет параход се вижда, заровен в калта. Точно тия, дето са целите под водата, трябва да се знаят къде са, или следващият шибан кораб, който преминава през това място, ще заобикаля вас. Трябва да си подберете ориентири и трябва да научите как се управлява. Елате тук и хванете кормилото, почувствайте как се движи корабът. На това място дори да потопите църковна камбанария, няма да стигне дъното, безопасно е - Йорк и Фрам размениха местата си. -Сега, първата спирка след Сейнт Луис...
Докато Фрам говореше, Абнър Марш седеше на кушетката и слушаше. Лоцманът се луташе между приказки за ориентири, хитрости при кормуването и дълги истории за параходи, потънали в „гробището“. Беше умел разказвач, но след всяка история бързо започваше отново да дава инструкции. Йорк попиваше всичко мълчаливо и бързо усвояваше тънкостите на навигацията. Винаги, когато Фрам млъкнеше и го накараше да повтори казаното, той се справяше отлично. Накрая, точно след като застигнаха и подминаха парахода със странични колела, който по-рано бяха видели, Марш осъзна, че започва да се прозява. Беше приятна, ясна нощ и той не искаше да си ляга. Стана, слезе до заведението на тексаската палуба и се върна с каничка горещо кафе и чиния тартове. Щом влезе в будката, видя, че Карл Фрам беше започнал да разправя ония дивотии за останките на „Дренън Уайт“53, който се изгубил край Начес през петдесета с цяло съкровище на борда. „Евремонд“ се опитал да го изкара от водата, но се запалил и потънал. „Елън Адаме“, спасителен кораб, дошъл да търси съкровището през петдесет и първа, но заседнал и едва не потънал.