Трескав блян [bg]

Това обаче не се оказа необходимо. Същата вечер, час след залеза, Джошуа Йорк се появи на пристанището. Съвсем не изглеждаше да е прекарал сам два дни в гората. Обувките и панталоните му бяха покрити с прах, но, като изключим това, изглеждаше елегантен като през нощта, в която изчезна. Крачеше припряно, но грациозно. Качи се на борда и се усмихна на Джак Или - втория машинист.

- Намери Уайти и му кажи да подава пара - нареди му Йорк още в същия миг. - Тръгваме.

След това, преди някой да го попита каквото и да било, вече бе изкачил наполовина голямото стълбище.

Въпреки гнева и безпокойството си Марш се почувства изключително облекчен след завръщането на Джошуа.

- Земи да удариш шибаната камбана, че тия на брега да разберат за отплаването - каза той на Косматия Майк. - Искам ни възможно най-скоро отново по реката.

Йорк се беше прибрал в каютата и миеше ръцете си на легена върху шкафа с чекмеджета.

- Абнър - каза той учтиво, когато Марш нахълта вътре, след като беше ударил силно по вратата за предупреждение. - Ще обезпокоя ли много Тоби, ако поискам късна вечеря?

- Аз ще те обезпокоя, като попитам защо губим цялото това време - отвърна Марш. - По дяволите, Джошуа, зная, предупреди, че ще постъпваш необичайно, но два дни Така не се управлява параходна линия.

Йорк подсуши своите дълги, бледи ръце и се обърна.

- Беше важно. Предупреждавам те, че мога да го направя отново. Трябва да свикнеш с навиците ми, Абнър. Направи необходимото да няма въпроси.

- Имаме товари и пътници, които са си платили, и то не за нощувки край складове за дърва. Какво да им кажа, Джошуа?

- Каквото решиш Разполагаш с въображение, Абнър. Осигурих парите за дружеството ни. Извиненията са от теб - гласът му звучеше любезно, но и студено. - Ако е някаква утеха, само първото пътуване ще е такова. При следващите ни плавания ще се наложат не повече от няколко подобни тайнствени разходки. Ще имаш време за рекорди. Няма да ти преча - каза той с усмивка. - Дано това ти допада. Трябва да сдържаш нетърпението си, приятелю. Все някога ще стигнем Ню Орлиънс и тогава всичко ще стане по-лесно. Това приемливо ли е за теб, Абнър? Абнър? Има ли нещо?

Марш беше присвил силно очи и почти не слушаше Йорк. Помисли си, че сигурно има доста странно изражение.

- Не - побърза той да отговори, - просто тези два дни. Само това е проблемът, но няма значение. Няма никакво значение. Сам го каза, Джошуа.

Йорк кимна с привидно съгласие.

- Ще се преоблека, след това ще кажа на Тоби за вечерята, а после имам да отида до лоцманската будка, за да науча още за реката. Кой е на смяна довечера?

- Господин Фрам.

- Чудесно. Карл е доста приятен.

- Точно така - отвърна Марш. - Извини ме, Джошуа. Трябва да сляза долу, за да съм сигурен, че ще потеглим още тази нощ.

Той се извърна рязко и излезе от каютата. Отвън нощта беше жежка. Абнър Марш се отпусна на бастуна си и погледна към обсипаното със звезди небе. Опитваше да си спомни точно онова, което бе видял в каютата. Само ако можеше да вижда по-добре в тъмното. Ако Йорк бе запалил две лампи вместо една. Или ако се бе осмелил да го приближи повече. Не можеше да е сигурен при цялото това разстояние до шкафа с чекмеджетата, но не можеше и да си изкара гледката от главата. Кърпата, с която Йорк бършеше ръцете си, беше цялата в петна. Тъмни перна. Червеникави. Приличаха страшно много на кръв.