Трескав блян [bg]

Накрая мъглата стана прекалено гъста дори за него. Загубиха ден и половина в някакво пристанище недалеч от Мемфис. Можеха само да наблюдават как водата връхлита и се отдръпва и да слушат далечните плисъци някъде из мъглата. Веднъж наблизо премина сал. На палубата му гореше огън. Екипажът му се развика, щом ги видя. Неясните слаби възгласи се понесоха над реката, преди мъглата да ги погълне заедно с всичко останало.

Когато времето се проясни достатъчно, Карл Фрам реши, че е безопасно да продължат. Само след около час обаче навлязоха в плитчините, когато лоцманът се опита да мине по несигурна отсечка, за да навакса малко време. Наложи се под надзора на Косматия Майк моряците, огнярите и докерите да се изсипят на брега, за да преведат кораба. Отне им цели три часа, след което продължиха бавно напред, водени от Олбрайт, който беше на малка лодка пред тях и измерваше дълбочината. Накрая се измъкнаха от скосения участък и навлязоха в добри води, но проблемите не секнаха. Три дни по-късно ги връхлетя гръмотевична буря, а „Трескав блян“ неведнъж бе принуден да заобикаля остри скали или плитчини в бързите течения. Продължаваше напред бавно, загребващите колела едва се въртяха, а в измервателната лодка се бяха събрали кормчията, който не беше на смяна, член на ръководния състав и отбран екипаж, за да хвърлят олово във водата и да оповестяват данните: „Две и четвърт“ или „Три без четвърт“ или „Три“. Нощите бяха тъмни и никаква светлина не проникваше до кораба, когато беше мъгливо. Ако параходът изобщо се движеше, това ставаше много внимателно, и то с една четвърт от скоростта му или дори по-малко. Забраниха пушенето в лоцманската будка, а всички прозорци на долните палуби бяха закрити с пердета и кепенци, за да не пречат отблясъците им във водата на видимостта. Бреговете бяха тъмни и пусти. Нямаше как да разбереш къде реката е дълбока, нито дори къде свършва и започва сушата. Реката се носеше черна като грях, без луна, беззвездна. През някои нощи беше трудно дори да се види нощната птица - устройството недалеч от флагщока, по което лоцманите правеха замервания.

Макар и твърде различни, Фрам и Олбрайт бяха много опитни кормчии и гледаха да печелят време винаги, когато беше възможно. Спираха само в моменти, когато абсолютно нищо не се движеше по реката, освен салове, трупи и шепа плоскодънни лодки.

Джошуа Йорк помагаше на кормчиите. Всяка нощ той се качваше в лоцманската будка, за да изкара смяната си като истински чирак.