Трескав блян [bg]

Както Марш установи след време, двамата кормчии имаха свой собствен начин за мързелуване. Дан Олбрайт - стеснителен, мълчалив и елегантен, се качи в деня, в който „Трескав блян“ акостира. Разгледа кораба, машинното, лоцманската будка, кимна доволен и веднага се оттегли в каютата си. Прекарваше целите си дни сред книгите в богатата библиотека на парахода и поигра няколко пъти на шах с Джонатоун Джефърс в салона. Разбира се, сметководителят го побеждаваше неизменно. За разлика от него, Карл Фрам обикновено се намираше в билярдните зали на брега, ухилен до уши под шапката си с широка периферия, и непрестанно плямпаше как ще изпревари всички по реката с новия си параход. Фрам имаше адска репутация. Обичаше да се майтапи, че една съпруга го чака в Сейнт Луис, втора - в Ню Орлиънс, а трета - в Начес-под-хьлма.

Абнър Марш нямаше време да се безпокои за действията на кормчиите. Той си имаше предостатъчно работа. Почти не се виждаше с Джошуа Йорк и другарите му, макар че знаеше за неговите продължителни нощни посещения в града. Често отиваше със Симж -мълчаливия. Същият се учеше и как да смесва питиета. Джошуа беше казал на Марш, че смята да го назначи за барман на нощна смяна за пътуването до Ню Орлиънс.

Марш често срещаше съдружника си на вечеря. По това време Джошуа Йорк обикновено беше в главната каюта с останалите високопоставени членове на екипажа. След това се оттегляше в стаята си или в библиотеката, за да чете вестници, писма или каквото му бяха донесли през деня по новопристигащите параходи.

Веднъж Йорк обяви, че ще посети града, за да наблюдава танците. Той покани Абнър и останалата част от ръководния персонал да го придружат, но Марш отказа. По тази причина Джошуа отиде с Джонатоун Джефърс.

- Стихотворения и танци - измърмори Марш на Косматия Майк Дън, докато се разхождаха. - Накъде, по дяволите, ни води тая река.

След това Джефърс се захвана да учи Йорк на шах.

- Тоя е голям мозък, Абнър - каза сметководителят на Марш на осмата сутрин, откакто бяха в Сейнт Луис.

-Кой?

- Кой... Джошуа, разбира се. Преди два дена го научих на правилата. Снощи го заварих в салона да разучава една от партиите на Мърфи52, публикувана в някакъв нюйоркски вестник. Странен човек. Какво си чувал за него?

Марш се намръщи. Не искаше хората да проявяват любопитство към Джошуа Йорк. Това беше част от сделката.

- Той не обича да говори за себе си. Не го питам. Миналото му не е моя работа. Най-добре вземете пример от мен, господин Джефърс. Всъщност точно така трябва да направите.

Сметководителят повдигна черните си вежди.

- Щом казвате, капитане - отвърна той.

На лицето му обаче се изписа хладна усмивка, която обезпокои Абнър.

Джефърс не беше единственият, който задаваше въпроси. Косматия Майк също се появи и каза, че докерите и носачите говорят някакви смехории за Йорк и четиримата му другари, а след това попита дали да вземе някакви мерки.