![Трескав блян [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/8/treskav-blyan-bg-download.jpg)
Трескав блян [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542821618
- Переводчик: Слави Ганев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Трескав блян [bg]». Краткое содержание книги:
- Какви смехории?
Косматия Майк вдигна рамене красноречиво.
- Че излизал само нощем. За тия не’ови шантави приятели. Нали знаеш Том, дето поддържа центъра на бакборда? Той вика, че оная нощ дето напуснахме Луисвил... нал’ помните к’ви бяха тлъсти комарите, ми Том вика, че видял Симж да стои на основната палуба и са оглеждал. Един комар му кацнал на ръката и той го плеснал с другата. Смазал го. Ама знайш к’ви са пълни гадините някой път. Кат’ ги смачкаш, става кръв. Том вика, че тъй станало с комара на Симж. Целият са омазал с червено. Ей тогава са загледал в ръката си за бая дълго, дигнал я и, проклет да съм, ама я облизал.
Абнър Марш го изгледа смръщен.
- Кажи на Том да спре с тия приказки, ако не иска да поддържа бакборда на друг параход.
Косматия Майк кимна, прехвърли желязната палка в десницата си с такава сила, че дланта му изплющя.
- He - спря го Марш. - Чакай. Кажи му да не разнася повече такива истории. Ако види още някоя смехория обаче, нека я каже на теб или на мен. Предложи му половин долар.
- За половин долар ще ни излъже.
- Добре, остави тоя половин долар. Предай му останалото.
Колкото повече мислеше за историята на Том, толкова по-силно притеснение изпитваше Абнър. Радваше се, че Джошуа Йорк ще назначи Симж за барман. Така щеше да е сред хора, а това го правеше твърде лесен за наглеждане. Марш никога не бе харесвал собствениците на погребални бюра, а Симж все още му напомняше на човек с такава професия, когато не приличаше на клиент в същия този занаят. Единствено се надяваше, че няма да ближе смачкани комари, докато сервира питиета на пътниците от първа класа. Нещо такова можеше да развали доброто име на кораба.
Марш скоро забрави за случката и се захвана с работата си. В нощта преди потеглянето им обаче го обезпокои нещо друго. Тогава посети Джошуа Йорк в каютата му, за да обсъдят някои подробности около пътуването. Йорк седеше на бюрото си с тънкия нож с дръжка от слонова кост в ръка и изрязваше някаква статия от един вестник. Двамата с Марш поговориха за кратко по работа. Абнър тъкмо щеше да си върви, когато забеляза броя на „Демократ“ върху писалището.
- Днес трябваше да пуснат едно от нашите обявления - каза той и посегна към вестника. -Прочете ли го, Джошуа?
Йорк избута вестника към него с ръка.
- Ако искащ го вземи.
Абнър Марш отнесе новата си придобивка в главната каюта и я разлисти, докато очакваше Симж да приключи с питието си. Ядоса се. Не можеше да открие обявлението. Това, разбира се, не беше пропуск от негова страна. Йорк беше изрязал статия от другата страна и по тази причина имаше дупка в колонките с корабни новини. Марш пресуши чашата си, сгъна вестника и отиде право в кабинета на сметководителя.
- Имаш ли последния брой на „Демократ“? Онзи проклетник Блеър май е пропуснал обявлението ми.
- Ей там е - отвърна Джефърс. - Не го е пропуснал. Виж страницата с корабни новини.
Сред еднотипните колонки имаше една, в която се четеше следното:
ПАРАХОДНО ДРУЖЕСТВО „РЕКА ТРЕСКА((
Прелестният параходен кораб „Трескав блян“ ще отпътува с пълна скорост за Ню
Орлиънс, Луизиана, и всички междинни спирки и пристанища този четвъртък, навигиран
от опитен ръководен персонал и екипаж. За пренос на товари или пътници заповядайте
на борда или в централата на дружеството на улица „Пайн
Абнър Марш, управител
Марш прочете обявлението, кимна и обърна страницата, за да види какво е изрязал Йорк. Материалът изглежда беше препечатан от вестник, излизащ някъде по долното течение на реката. Беше за неизвестен възрастен дървар, открит мъртъв в колибата си край реката, северно от Ню Мадрид. Открил го боцманът на някакъв параход, който трябвало да разтовари дърва в склада. Той почукал, но никой не отворил. Някои твърдели, че са го направили индианци, други обвинявали вълците, понеже тялото било разкъсано и полуизядено. Общо взето, това беше всичко.
- Има ли нещо, капитан Марш? - попита Джефърс. - Гледате шантаво.
Абнър сгъна вестника и го сложи под мишницата си до броя на Йорк.
- Не, няма нищо. Проклетниците са написали някои неща погрешно.
- Сигурен ли сте? - каза сметководителят с усмивка. - Знам, че правописът не ви е силната страна, капитане.
- Не ме закачайте отново за това, че ще ви хвърля зад борда, господин Джефърс - отвърна Марш. - Ще задържа вестника, ако нямате нищо против.
- Нямам. Прочел съм го вече.
Абнър се върна в бара и прочете статията за дърваря отново. Защо Джошуа Йорк ще изрязва новина за някакъв стар несретник, изяден от вълци? Не можеше да намери отговор, но всичко това го притесняваше. Той вдигна поглед и видя, че Симж го наблюдава в огледалото зад бара. Марш бързо сгъна вестника и го натъпка в джоба си.