![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Единственото добро нещо беше, че Гюнберк и Кейко напредваха с Операция Заек. Всъщност Заекът се бе появил преди седмица с първите данни от проучването и претенциите си за заплащане. Исканията му бяха малко смешни: предимно възбуждащи наркотици — точната стока, която може да се иска от наркокартел. Колкото до информацията — Заекът беше показал списък с контакти в Сан Диего и прекалено сложен план за проникване в лабораториите. Кейко и Гюнберк смятаха плана за малко шашав, но се съгласиха, че може и да успее. Американците щяха да разберат, че някой е ровил и душил, но ако всичко минеше добре, дирята щеше да е непроследима.
Разбира се, Гюнберк и Кейко виждаха лесната част. Трудната се падаше на Алфред. Тази проверка не трябваше да открие нищо за изследователската му програма. Ваз беше сигурен, че може да се погрижи за това. Освен това трябваше да остави фалшиви следи, които да отпратят копоя Гюнберк в другия край на света. Ако не успееше, трябваше да се мести на някое по-лошо място и щеше да загуби една-две години.
Такова закъснение дали щеше да е от значение? Беше постигнал по-трудната част. Тестът с нугата се бе оказал успешен. Всъщност псевдомимивирусът, с който разполагаха, беше много по-силен, отколкото предполагаше Гюнберк. Ако Алфред целеше да наложи терор, можеше да предизвика масови психози още сега. Скоро щеше да разполага и с по-висок умствен контрол. Но междувременно човечеството се бе засилило по стръмно нанадолнище, а на волана нямаше никого. Специалните съботни вечери, евтините доставки, епидемиите — винаги беше съществувало „следващото най-лошо“. Но какво щеше да стане, ако „следващото“ се окажеше фаталното „най-лошо“ и той не беше готов да го предотврати?
Така че наистина си струваше да спести няколко месеца. Той остави доклада и се замисли какво точно трябва да направи в краткото време, когато се сдобиеха с контрол над лабораторията.
Беше толкова погълнат от плановете, че не чу звука зад себе си. Беше малко изпукване, като типичен ефект от игра. Подобни звуци нямаха място тук. Алфред настръхна и се обърна.
Заекът беше пораснал.
— Здрасти! Рекох да намина, да споделя докъде съм стигнал, а и евентуално за малко помощ. — Заекът се усмихна широко и седна, държеше морков в ръка. Седна всъщност в големия кожен фотьойл срещу бюрото на Алфред. В неговия кабинет, който се намираше дълбоко в бункерите на Индийската агенция за външно разузнаване.
Алфред беше провеждал секретни операции почти седемдесет години и от десетилетия не се бе чувствал толкова разстроен. Все едно отново беше млад — усещането не беше приятно. Погледна Заека — осмисляше ужасяващите последици от неговото присъствие. „Може би е по-добре да не мисля за това.“ Отговори относително спокойно:
— Видяхме какво си постигнал. Аз лично съм малко разочарован. Засега не си свършил много работа…
— Видимо не.
— Освен тази паяжина от заблуди, която може да е от полза, а може и да не е. „Местните агенти“, които си вербувал, са некомпетентни. Ето например… — Алфред се направи, че проверява бележките. Междувременно хората от ИВРА се мъчеха да проследят Заека: бяха отворили графичен прозорец над главата на съществото. Сигналът идваше от рутери на три континента.
— Например — продължи Алфред, като избира произволно име, — ето този Уинстън Блънт. Едно време е бил в управата на университета на Сан Диего, но не е имал нищо общо с лабораториите. А сега… Тези хора имат толкова малка връзка с плана ни, че почвам да се питам за какво си даваме парите.
Заекът се наведе над бюрото. Отражението му се движеше в перфектен синхрон.
— Може да се питате. Само че така ще проявите огромно невежество. Вие знаете какво търсите и сте открили само това. А помислете колко съм невидим за американците. Аз съм безшумен призрак, докато — щрак! — капанът на операцията не щракне.
Усмихна се широко и размърда уши.
— Ето например, днес щракна около теб. Вие си мислехте, че сте ме заблудили. Какво стана с вашата анонимност, а? А?
Алфред погледна животното, без да прикрива гнева си. „Моли се това да е всичко, което си открил.“
Заекът опря лакти на бюрото и продължи да бъбри: