Медея и нейните деца [bg]

А цирковите момичета, както по-рано ученичките, направо му се лепяха. Тук всичко беше толкова разголено, толкова близо — обезкосмените подмишници и сгъвки на слабините, мускулестите задници, малките корави гърди… Връстничките му, младите циркаджийки, се наслаждаваха на плодовете на сексуалната революция и артистичната свобода, разцъфнала в задните дворове на социализма, в оазиса на „Пета улица“ на Ямско поле, а той гледаше девойките с отвращение и подигравка, сякаш в родното му Расторгуево го чакаше на продъненото канапе лично Бриджит Бардо.

Валентина Фьодоровна не можеше да се нарадва на сина си: не пие, не пуши, не води гостенки, взима прилична стипендия и се грижи за нея. Говореше с гордост за него пред съседките: „Твоят Славик е вагабонтин, а от моя Валерка през живота си не съм чула лоша дума…“

В края на втори курс стана личен ученик на мастера, имаше своите привилегии и не се подчиняваше на общия правилник, участваше в цирков номер. Антон Иванович го въведе в програмата на сина си. Джовани — Ваня — нямаше дарбата на баща си, но беше обучен от него, от малък летеше под купола на цирка, въртеше салта, ала истинската му страст бяха автомобилите. Той беше един от първите циркови артисти, който внесе в Русия западна кола, червен фолксваген, остарял модел в Германия, но с три десетилетия изпреварил бавнопротичащия отечествен прогрес.

Грижовно постлал старо одеяло под скъпоценния си гръб, той с часове лежеше под колата, а злобната кучка Лялка, жена му, се гавреше:

— Ако мен ме яхаше толкова, колкото автомобилът яха него, цена нямаше да има…

Муцетони младши беше в трудни отношения с баща си. Макар синът да беше прехвърлил трийсетте и в очите на Бутонов вече да не беше млад, а и според цирковите канони вече да клонеше към пенсия като акробат, той се страхуваше от баща си като дете. Много години бяха работили заедно — Антон Иванович беше абсолютен ветеран в цирковото дълголетие под купола. На младини Антон Иванович пръв усвоявал най-рисковите изпълнения, през двайсетте години единствен правел тройно салто с пирует, чак след осем години се появил още един гимнастик, Н. Н., който повторил номера му. За сина си Антон Иванович говореше със спотаен гняв:

— Ваня е постигнал съвършенство в едно — в падането…

Тази част от професията наистина беше изключително важна: те работеха високо под купола и макар двойно подсигурени — с прикрепени на коланите въжета и предпазна мрежа, всякак можеха да се пребият. Муцетони младши беше всепризнат виртуоз в падането, Муцетони старши беше пионер по природа и се беше уморил безнадеждно да очаква от сина си нещо, което му липсваше.