Медея и нейните деца [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9545293519
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Медея и нейните деца [bg]». Краткое содержание книги:
Цирковото училище и досега си спомня за Бутонов. Той попиваше всички циркови умения с лекота — акробатика, жонглиране, еквилибристика, и всяко от тези умения го привличаше. В гимнастиката Бутонов нямаше равни.
Още от първите месеци на обучението го канеха за участие в готовите циркови номера. Той отказваше, защото беше съвсем наясно с какво точно иска да се занимава — въздушна акробатика. Да работи въздух… Негов учител вместо изложилия се Николай Василиевич стана възрастен циркаджия със смесена кръв на циркови династии, с външност на амбулантен търговец, но с италианско име Антонио Муцетони. Във всекидневието наричан просто Антон Иванович.
Муцетони старши бе роден във фургон триоска върху брезента на избеляло синьо-червено шапито на път от Галиция към Одеса, син на ездачка и акробат. Безброй дълбоки надлъжни и напречни бръчки набраздяваха лицето му с интересни шарки като многобройните истории, които разказваше за себе си.
В тях истината толкова отдавна се бе смесила с измислиците, че и той самият вече беше забравил къде послъгва. Открил изключителния талант на новия си ученик, той вече размишляваше как да го вкара след време в трупата на въздушните акробати, в която от трапец на трапец прелитаха синът му, племенникът и дванайсетгодишната му внучка Нина.
В края на втората година от обучението Бутонов много напредна в знанията, уменията и красотата. Той все повече се доближаваше до събирателния образ на строителя на комунизма, известен от червено-белите плакати, нарисуван със семпли прави хоризонтални и вертикални линии и с дълбока напречна трапчинка на брадичката. Малко недоизпипана оставаше патешката форма при върха на носа, но пък имаше широки плещи, неславянска издълженост на краката и незнайно откъде изваяло се благородство на ръцете… плюс небивал имунитет към женския пол.
А цирковите момичета, както по-рано ученичките, направо му се лепяха. Тук всичко беше толкова разголено, толкова близо — обезкосмените подмишници и сгъвки на слабините, мускулестите задници, малките корави гърди… Връстничките му, младите циркаджийки, се наслаждаваха на плодовете на сексуалната революция и артистичната свобода, разцъфнала в задните дворове на социализма, в оазиса на „Пета улица“ на Ямско поле, а той гледаше девойките с отвращение и подигравка, сякаш в родното му Расторгуево го чакаше на продъненото канапе лично Бриджит Бардо.
Валентина Фьодоровна не можеше да се нарадва на сина си: не пие, не пуши, не води гостенки, взима прилична стипендия и се грижи за нея. Говореше с гордост за него пред съседките: „Твоят Славик е вагабонтин, а от моя Валерка през живота си не съм чула лоша дума…“
В края на втори курс стана личен ученик на мастера, имаше своите привилегии и не се подчиняваше на общия правилник, участваше в цирков номер. Антон Иванович го въведе в програмата на сина си. Джовани — Ваня — нямаше дарбата на баща си, но беше обучен от него, от малък летеше под купола на цирка, въртеше салта, ала истинската му страст бяха автомобилите. Той беше един от първите циркови артисти, който внесе в Русия западна кола, червен фолксваген, остарял модел в Германия, но с три десетилетия изпреварил бавнопротичащия отечествен прогрес.
Грижовно постлал старо одеяло под скъпоценния си гръб, той с часове лежеше под колата, а злобната кучка Лялка, жена му, се гавреше:
— Ако мен ме яхаше толкова, колкото автомобилът яха него, цена нямаше да има…
Муцетони младши беше в трудни отношения с баща си. Макар синът да беше прехвърлил трийсетте и в очите на Бутонов вече да не беше млад, а и според цирковите канони вече да клонеше към пенсия като акробат, той се страхуваше от баща си като дете. Много години бяха работили заедно — Антон Иванович беше абсолютен ветеран в цирковото дълголетие под купола. На младини Антон Иванович пръв усвоявал най-рисковите изпълнения, през двайсетте години единствен правел тройно салто с пирует, чак след осем години се появил още един гимнастик, Н. Н., който повторил номера му. За сина си Антон Иванович говореше със спотаен гняв:
— Ваня е постигнал съвършенство в едно — в падането…
Тази част от професията наистина беше изключително важна: те работеха високо под купола и макар двойно подсигурени — с прикрепени на коланите въжета и предпазна мрежа, всякак можеха да се пребият. Муцетони младши беше всепризнат виртуоз в падането, Муцетони старши беше пионер по природа и се беше уморил безнадеждно да очаква от сина си нещо, което му липсваше.