![Медея и нейните деца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/4/medeya-i-nejnite-deca-bg-download.jpg)
Медея и нейните деца [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9545293519
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Медея и нейните деца [bg]». Краткое содержание книги:
Но през въпросната година всички артисти се подготвяха за голям цирков фестивал в Прага и Антон Иванович подхвана сина си, все едно му опря нож в гърлото: да възстановят онзи номер, с който преди войната Муцетони старши се беше прочул в цялата страна.
Джовани с нежелание се подчини на баща си — старият все пак успя да го накара да работи всеотдайно. Валерий, който винаги присъстваше на тренировките, усещаше как направо мускулите му тръпнат — толкова му се искаше да се пробва в този дълъг и труден полет, — но Антон Иванович не даваше дума да се издума. Държеше го в двойка с племенника си Анатолий, те синхронно и точно изпълняваха насрещни полети, но с това не можеха да смаят никого, всички въздушни акробати започват със същия номер.
Репетициите продължиха половин година и накрая настъпи денят, в който потеглиха за Централната дирекция в Измайлово, за да представят програмата пред художествен съвет. Решаваше се пътуване до Прага — за Бутонов първо излизане в странство.
В дирекцията цареше пълна суматоха, сбирка на циркови звезди и цирково началство. Всички бяха изнервени. Наближаваше часът за представяне на номера, Антон Иванович се покатери горе да затегне крепежния механизъм, който частично се намираше извън купола, и подробно запреглежда всеки болт и всяка гайка, всяко въже. Инспектор на манежа беше старият му конкурент Дутов и макар да бе на такава длъжност, че отговаряше със свободата си за техниката на безопасността, Антон Иванович беше на нокти.
Ваня имаше отделна гримьорна, Толя с Валерий — друга, в трета бяха дамите — две млади гимнастички и дванайсетгодишната Нина, дъщерята на Ваня, със сигурност бъдеща прима.
Артистите вече си обличаха малиновите трика със златни звезди, когато Валерий чу откъм коридора караница: някакъв вход бил запречен от колата на Ваня, фургонът не можел да мине. Ваня отговори нещо с настоятелен глас. Анатолий отиде до вратата, заслуша се…
— Какво се заяждат с него? Добре е паркирал…
Валерий, който не се месеше в чужди спорове, не прояви никакъв интерес. След няколко минути на вратата им се почука и надникна Нина:
— Валер, Тома те вика.
Тома, млада акробатка, отдавна му се умилкваше. Това едновременно ласкаеше и дразнеше Бутонов. Той отиде в гримьорната им.
— Какво ще кажеш за грима ми, Валер? — врътна тя към него като към слънчице кръглото си личице.
Гримът й беше най-обикновен и обичаен — жълтеникаворозова основа с две нежни малинови крилца руж и тъмносини клепачи с изтеглени към слепоочията линии на очите.
— Нормално, Тома. Модел кобра очиларка.
— Стига де, Валер — кокетно поклати лакираната си фризура Тома, — много си гаден…
Валерий се обърна и тръгна към коридора. От вратата на Ванината гримьорна излезе прошарен мъж с гащеризон и риза на шотландско каре. Бутонов забеляза именно ризата, затова после се сети за тази среща в коридора. След десет минути започваха.
Всичко вървеше точно, изпипано до секундата: угасване на светлината, скок, светлина, тласък, трапец, барабани, пауза, музика, угасване на светлината… Партитурата беше овладяна до синхрон във вдишването-издишването и всичко вървеше прекрасно.
Джовани си пазеше силите, стоеше разперен под купола като бог, хванат от светлинния лъч, докато младите пърхаха. Работеха точно, изрядно, но в изпълнението нямаше нищо изключително. Джовани изпълняваше коронния номер, тройно салто с пирует. Не всички членове на художествения съвет го бяха виждали, той се изпълняваше много рядко.
Старият Муцетони беше голям спец в режисурата и беше направил всичко ефектно: подвижна плаваща светлина, музикален съпровод, после в миг всичко спира, осветление само към Джовани, арената тъне в мрак, музиката секва точно в максимума на звученето си.
Джовани целият блести, главата му е в позлата, на краката си носи специални калцуни, опитен художник му е измислил тези кончови, за да прикрие кривината на краката му. Тих барабан. Джовани отмята златна глава — демон, същински демон… мигновено опипване на колана — проверка на карабинката…
Бутонов нищо не забеляза, а на Антон Иванович насмалко да му спре сърцето — прекалено дълго проверява, нещо не е наред… Но засега всичко е точно, без закъснение. Барабанът млъква. Раз-два-три, секунда закъснение… трапецът се връща назад… оттласкване, скок… Джовани още е в полет и никой нищо не усеща, но Антон Иванович вече вижда, че не е завършил салтото, че няма да успее с последното обръщане… да!