Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 119
Перейти на страницу:

В такъв случай защо човек да не се възползва от ситуацията?

Тази вечер в борбата по двойки в категорията на големите какички единият отбор щеше да се състои от Малката Покахонтас и Вожда-Майка.

Известни още като Есперанца Диас и Голямата Синди.

Когато се качиха на ринга — Есперанца беше със сплетени коси и в своите неизменни оскъдни велурени одежди от две части в леопардови шарки, които все така ти спираха дъха; Голямата Синди, висока 1,98, със своите 140 килограма, беше пристегната в някакъв черен кожен корсет и с огромна корона от пера — тълпата изригна.

Мики погледна надясно, за да види противничките им, които тъкмо се приближаваха към ринга.

— Какво, по…?

Тълпата започна да освирква.

И в този миг стана ясно, че събитието наистина цели да предизвика публиката. Ако можеше да се каже, че възрастта на Есперанца и Голямата Синди все още можеше да ги квалифицира за категорията „Сладко Мамче“, то техните противнички — „Дами и господа, моля аплодисменти за Оста на Злото, Комунистката Кони и Айрин Желязната завеса!“ — по-скоро попадаха в категорията „Сладко Бабче“.

Комунистката Кони беше гордо (или упорито) облечена в същия свръхтесен, изрязан ален костюм със звездите от китайското знаме и снимки на Мао, с който се беше прочула, а Айрин се разхождаше с тоалет от две части, който образуваше върху гърдите й познатия съветски сърп и чук.

Мики започна да ровичка в телефона си.

— Какво правиш? — попита го Майрън.

— Проверявам нещо.

— Какво?

— Чакай малко.

После Мики му съобщи:

— Според информацията в интернет Комунистката Кони е на седемдесет и четири години.

Майрън се усмихна.

— Изглежда страхотно, нали?

— Ъъ, да, може да се каже.

Мики не можеше да разбере всичко това. От друга страна, той беше на шестнайсет. По времето на Кони, Майрън беше десетгодишен и вероятно по тази причина продължаваше да гледа на нея през погледа на хлапето в себе си, точно както сме склонни да слушаме изпълненията на любимите си групи и да се пренасяме в детството си. Няма значение. Докато седяха облегнати удобно и наблюдаваха развоя на борбата, Майрън се тъпчеше с пуканки.

— Предполага се, че леля Есперанца принадлежи към коренното население на Америка, така ли? — попита Мики.

— Да.

— Но тя е от латиноамерикански произход, нали?

— Да.

— А Голямата Синди е…?

— Каквато си пожелаеш.

— Но тя не принадлежи към коренното население на страната.

— Не.

Майрън го погледна.

— В женския кеч няма много неща, които да отговарят на изискванията за политическа коректност.

— По-скоро са си направо обидни.

— Да, може и така да се каже. Всичко е роля. Утре може да се възмущаваме на воля.

Мики си взе малко пуканки.

— Казах на няколко от съотборниците си, че познавам Малката Покахонтас.

— Обзалагам се, че си ги впечатлил.

— И още как. Единият каза, че баща му все още си гледа нейния плакат на стената, докато вдига щанга от лежанката си в гаража.

— И това сигурно също не е политически коректно.

На ринга Голямата Синди беше толкова силно гримирана, че можеше да засенчи цял концерт на „Кис“. От друга страна, в ежедневието си носеше също толкова грим. Голямата Синди се стрелна към единия ъгъл на ринга, сключи в хватка с едната си ръка шията на Комунистката Кони и с другата си ръка прати въздушна целувка на Майрън.

— Обичам те, господин Болитар! — извика тя.

Мики се развълнува. Тълпата също. Майрън, ами, също.

Както вече стана ясно, борбата за титлата между големите какички се водеше основно заради носталгията по миналото, точно както на човек му се иска да чуе любимата му група да изсвири старите си хитове. И тези четири жени предоставиха точно това на тълпата.

Малката Покахонтас винаги е била любимка на публиката. Побеждаваше винаги заради уменията си, беше гъвкава, дребничка и красива, танцуваше из ринга, стрелкаше се напред-назад, печелеше точки и овации от тълпата, докато нейните зли съпернички не започнеха да мамят, за да обърнат резултата. Това обикновено означаваше да хвърлят пясък в очите на Малката Покахонтас (Есперанца беше ненадмината в изпълнението „нищо не виждам“) или да я обездвижат с някакво „чуждо тяло“.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)