Тайната порта [bg]

— Дръж я! Не виждаш ли, че едва стои на краката си?

Две ръце, по една под всеки от лактите й, я прихванаха и задържаха и този път тя не се отдръпна.

Следващото, което си спомняше, бе как я въведоха в обширната, сводеста празнота на спалнята на султана. Нямаше никаква представа как се озова тук, само някакъв смътен спомен за Хасан ага, за гънките на дебелия му врат, блеснали от пот, как я поставя в центъра на огромен диван в единия ъгъл на стаята, с четири колони и балдахин, покрит със скъпоценни камъни, които се виеха като захарни пръчици. Пол? О, не, вече си спомняше, че не я водят при Пол. Вместо това се бе озовала в някакво пространство, подобно на висока базилика.

— Какво сте й сторили?

Силия така и не бе привикнала към странния глас на Хасан ага, към високия, писклив тембър. В покоите на султана беше строго забранено да се говори, но ето че великият Хасан ага шептеше като момченце. В момента изобщо не звучеше като господаря на Къщата на щастието.

Карийе Лала обаче звучеше ядосано.

— Не съм сторила нищо! — отсече и пръстите й, които в банята на валиде султан се бяха показали като толкова чевръсти, сега започнаха да потреперват, докато откопчаваха копчетата на робата на Силия. — Очевидно е успяла някак си да се докопа до друг опиум. Някой й е дал двойна доза…

— Кой? — отново Хасан ага.

— Кой според теб е бил? — изстреля пак тя. — Кой друг би могъл да бъде?!

Главата на Силия клюмна към гърдите й. Отнякъде наблизо дойде звук на отчаяние. Тя се опита да се огледа, но сега очите й вече се въртяха в орбитите си и сънят я влечеше надолу, надолу… към бездната. Ръце, още няколко, я събличаха. Тя не ги отблъсна. Тялото й беше слабо и безжизнено като на болно дете. Свалиха робата й, но оставиха тънката бяла риза, която покриваше раменете и гърдите й. Стенанието се чу по-близо.

— Помогнете й, не виждате ли как е?!

Отново странният тънък гласец, звучащ отнякъде отблизо. Силия усети още ръце, този път дребни, потрепващи край нея, които я бутнаха леко назад и я подпряха с всякакви видове възглавници. Лицето на младата прислужница, блестящо и подпухнало от сълзи — появи се до нея, а после изчезна. Бузата на момичето и тази на Хасан ага почти се докоснаха. И едва сега Силия осъзна, че стенанието идваше откъм момичето — нечленоразделен звук на неподправен ужас.

Силия отново потъна в непрогледния мрак!

Беше отново у дома, в Англия. На перваза на прозореца седеше майка й. Облечена в червената си рокля, шиеше. Беше с гръб към Силия, така че лицето й не се виждаше — само косата й, кестенява и лъскава като козината на видра, прихваната елегантно на врата със златна мрежичка. Късното следобедно слънце се отразяваше в ромбовидните стъкла. Силия се опита да й извика, опита се да се затича, но установи, че не може. От устата й не излезе и звук, краката й отказваха да се помръднат и тя изведнъж се почувства скована като в плаващи пясъци.