Звездните рейнджъри [Starship Troopers]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Офир
- Переводчик: Стефан Кулев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездните рейнджъри [Starship Troopers]». Краткое содержание книги:
— Присъдата ще бъде изпълнена в първия час след като свикващият оторизиран орган прегледа и потвърди протокола в този му вид. Съдът се оттегля. Задръжте осъдения под стража.
Последното беше адресирано до мен, но аз нямаше какво толкова да сторя, освен да се позвъня по телефона до караулната палатка и после да получа разписка за Хендрик, когато дойдат да го отведат.
След обяд се обадих на капитан Франкел, че съм болен. Той ме сне от дежурство и ме изпрати на лекар, който ме върна обратно на дежурство. Аз се върнах в ротата си тъкмо навреме, за да се облека и да се включа в развода — и да получа наказание от Зим за „петна по униформата“. Имаше едно още по-голямо петно под нечие око, но и аз, подобно на всички останали, се правех, че не го забелязвам. Някой беше поставил голям пост на парадния плац, точно зад мястото, където обикновено стоеше адютантът. Когато дойде време да се оповестяват нарядите, вместо „рутинния наряд за деня“ или другите тривиалности, съобщиха за полевия съд над Хендрик.
После го изкараха да премине, застанал между двама въоръжени караулни, с ръцете отпред, заключени в белезници.
Никога не съм виждал бой с камшик. Докато бях у дома, знаех, че по традиция се провеждаше публично някъде зад федералната сграда — и баща ми даваше строги нареждания да стоя далеч от там. Само един път се опитах да не се подчиня… но боят беше отложен и аз не проявих повече желание да присъствам на гражданско позорище.
Веднъж е предостатъчно.
Караулните вдигнаха ръцете на Хендрик и закачиха белезниците за една голяма халка на позорния стълб. После свалиха куртката му. Той не носеше нищо отдолу. Адютантът произнесе с метален глас:
— Изпълнеше присъдата на Съда.
Един ефрейтор-инструктор от някакъв друг батальон излезе напред с камшик. Началникът на охраната се зае с отброяването на ударите.
Броеше бавно. Минаваха пет бездейни секунди след всяко замахване, но в действителност промеждутъците изглеждаха много по-продължителни. Тед не издаде стон до третия, после зарида.
Следващото, което си спомням е, че дойдох на себе си в ръцете на ефрейтор Бронски. Той ми биеше шамари и ме гледаше съсредоточено. Когато спря, ме попита:
— Оправи ли се? Връщай се в строя. На бегом!
Ние се придвижихме обратно в района на нашата рота. Не изядох много от обяда си, а и на мнозина от другите навярно още им се повдигаше, защото побързаха да бутнат чиниите настрани. Никой не ми спомена и дума за припадъка. По-късно разбрах, че не бях единственият, който се бе изложил — няколко десетки от нас бяха изгубили съзнание.
VI
Това, което придобиваме твърде евтино, ние ценим твърде високо… би било странно наистина, ако един толкова божествен артикул като СВОБОДАТА не се оценява високо.