Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

— Сър, моля да бъда преместен в боен отряд.

Франкел отвърна:

— Не мога да те чуя, Чарли. Моето старческо ухо отново ме безпокои.

— Говоря съвсем сериозно, сър. Това не е задача по специалността ми.

Франкел се сопна раздразнено:

— Престани да прехвърляш неприятностите си на мен, сержант. Поне почакай, докато уредим въпроса със задълженията. Какво чак толкова е станало?

— Капитане, това момче не заслужава десет камшика — произнесе сковано Зим.

Франкел почти го прекъсна:

— Разбира се, че не заслужава. Ти знаеш кой сгафи — а също и аз.

— Да, сър. Зная.

— И какво? Ти си наясно, че тия хлапаци в първоначалния стадий са като диви зверове. Познаваш доктрината и действащите заповеди относно член девет-нула-осем-нула — не бива никога да им даваш възможност да го нарушават. Разбира се, някои от тях ще се опитат — ако не са агресивни, те не биха станали материал за военния съд. В редиците те са покорни; достатъчно безопасно е да им обърнеш гръб, когато се хранят или спят, или си седят на опашките и слушат лекции. Но щом ги изведеш на полето за бойно учение, което ги възбужда и изпълва с адреналин, те стават експлозивни като шапка, пълна с гърмящ живак. Ти си обучен да подушваш и предотвратяваш реакцията им — това е част от задълженията на инструктора. Обясни ми как един неопитен новобранец е успял да ти хвърли прах в очите, да те подлъже в преценката ти за него? Той не би трябвало никога да вдигне ръка срещу теб; трябваше да предотвратиш намеренията му, когато си видял какво се е канил да направи. И така, защо не реагира мигновено? Нима започваш вече да остаряваш?

— Не зная, — бавно отвърна Зим. — Може би си прав.

— Хмм! Ако е вярно, една бойна команда е последното място за теб. Но то не е вярно. Или поне не беше вярно последния път, когато ти и аз работехме навън заедно — преди три дни. Така че кажи ми защо това момче се изплъзна от контрола ти?

Зим се забави с отговора.

— Мисля, че го считах за един от безопасните.

— Няма такива.

— Да, сър. Но той беше така сериозен, така кучешки решен да се поизпоти, за да осъществи амбициите си… Нямаше никакви способности на военен, но продължи да опитва. Сигурно подсъзнателно ме е заблудил с поведението си. — Зим замълча за момент, после добави: — Струва ми се, това се случи, защото го харесвах.

Франкел изсумтя.

— Един инструктор не може да си позволи да харесва някого.