Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Лявото й стъпало изтръпна. Тя вдигна крака си и го разклати. Нямаше голяма полза. Усети как се свлича и се вкопчи в клона, като при това одраска бузата си.
Чу гласове, сграбчи здраво клона и се затаи. О, Боже, те май бяха почти под самото дърво. Но Гленда не беше там. Бяха двама души, а в единия от тях позна Джеймс.
Спореха за нещо.
— Слушай, Уиндам, аз ще я купя нея цялата и ти нямаш думата в случая.
Джеси разпозна гласа на Мортимър Хаки — дебел, дрезгав глас. Познаваше го като човек със зъл прав, който беше успял да се сдобие с пари по доста мистериозен начин. Той имаше един жокей, който винаги използваше камшика си към всеки друг състезател, ако го доближи дори и малко на надбягванията.
— Защо изобщо излязох с тебе тук, не знам — каза Джеймс. — Нямам какво повече да ти кажа, Хаки. Тя ще се научи сама да си управлява фермата, затова забрави тая работа.
— Ти, копеле мръсно, ти няма да се бъркаш! Ами че аз мога дори да се оженя за тази мъничката! Алън ми каза, че не струвала в леглото, но това не ме интересува. Ще притежавам конеразвъдната ферма.
— Казвам ти го за последен път, Хаки. Остави Алис на мира! Ако още веднъж чуя, че й досаждаш, ще те направя на кайма.
— Заплашваш ме, а, префърцунен хлапако, с тоя твой гаден, надут английски фасон!
Гласът му беше толкова разярен, че Джеси направо си изкара акъла. Само веднъж го беше чувала да говори така — с един жокей, който току-що беше загубил надбягване. Тогава само с един замах на камшика бе разцепил лицето му. Тя успя да измъкне пистолета от джоба на мъжкото си сако. После се изтегли назад върху клона, опря се о ствола на дървото, и спусна крака от двете му страни, за да може по-ясно да наблюдава мъжете под себе си. Онова, което видя, почти я накара да обезумее от страх.
Мортимър Хаки беше извадил пистолет на Джеймс и го размахваше под носа му.
— Никой не знае, че си дошъл тук, Уиндам. Аз добре се огледах. Исках да бъда сигурен, че никой не ни е забелязал. Сега му чуй. Знам всичко за теб и Алис Белмонд. Ти си бил в леглото й и затова горкият ми приятел Алън спеше с всяка балтиморска курва. Но ще те накарам да се откажеш от нея. Ти не си човекът, когото ще оставя да ми пречи. Няма да те бия, Уиндам, само ще пръсна жалкия ти мозък.
— Аз съм спал с Алис? Тъпо копеле!
Хаки рязко насочи пистолета си право към сърцето на противника си. В този миг Джеймс скочи върху него, сграбчи ръката му и я изви нагоре. Изтрещя остър изстрел. Цял водопад от листа се посипаха по земята. Двамата мъже се бяха вкопчили един в друг, въргаляха се разярено и размахваха безполезно юмруци — всеки се опитваше да вземе надмощие над другия. Джеси напрегнато наблюдаваше Джеймс. По-едър и по-млад от двамата, той успя да забие юмрук в корема на Хаки. Хаки изрева пронизително, отскочи назад и се освободи за миг. После вдигна пистолета и хруптейки от омрача, каза:
— Ти, малък отвратителен мърльо, ти ли…
— Джеймс! Къде си? — Това беше гласът на Гленда. Джеймс не помръдна, но Хаки трепна и отклони вниманието си само за миг. Джеймс изкрещя:
— Не се приближавай, Гленда!
Хаки отново насочи пистолета си към него и се изсмя:
— Ти, малко копеленце, тебе аз ще те…
Джеси се прицели и стреля. Чу се изненадано скимтене, последвано от стенание. Пистолетът я ритна и тя се преметна назад. Отчаяно се опита да се вкопчи в клона, но само ожули до кръв пръстите си. Джеси изпищя и се строполи на земята.
Джеймс едва успя да вдигне глава по посока на неочаквания изстрел, когато Джеси падна с трясък право върху него, поваляйки го по гръб на земята.
Мортимър Хаки се надвеси над тях, с пистолет, увиснал в ръката му:
— Боже мили, Джеси Уорфийлд! Ти се опита да ме очистиш, отвратително, гадно момиченце! Уцели ме в проклетото ми стъпало. Заслужаваш направо да те…
Джеймс почти беше загубил съзнание, но някак си се държеше. Той се уплаши, че Хаки ще застреля Джеси и се приготви да се преметне върху нея.
В същия миг отново се чу гласът на Гленда:
— Джеймс!
Тогава се обади и госпожа Уорфийлд, която взе да мъмри дъщеря си на висок глас:
— Слушай, миличката ми, не трябва да излизаш тук с Джеймс. Знаеш ли какво говорят вече всички? Разбираш какво ще означава това, нали? Я почакай за момент, Гленда. Нещо не е съвсем наред тук. Къде е скъпият Джеймс?
Те бяха само на няколко метра разстояние. Джеси тръскаше главата си, за да я проясни. Джеймс се опитваше да си поеме дъх под нея, но лежеше, без изобщо да помръдва. Тя се уплаши, че може да е в безсъзнание. Успя да си отвори устата и тихо изсъска: