Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Господин Хаки, най-добре е да се махате оттук. Не можете да убиете и двама ни. А пък идват и други хора. Не исках да ви прострелям в стъпалото. Всъщност се бях прицелила в ръката ви.
Мортимър Хаки бясно изруга, срита Джеймс по крака, а Джеси в ребрата и се изнесе през задната част на градината.
Джеси се отдръпна леко назад и взе да потупва Джеймс по лицето:
— Джеймс, събуди се. Съжалявам, че паднах върху теб. Моля те, събуди се. Не ми се сърди, моля те…
Джеймс примигна и отвори очи. Джеси лежеше върху него, гърдите й се притискаха върху неговите, а лицето й беше толкова близо, че той усети топлия й дъх върху устата си. Ако не беше толкова тъмно, щеше да може да преброи луничките по носа й.
— Ти направо ме уби — каза той. — Добре ли си?
— Просто съм малко като разглобена, струва ми се. Само минутка, и се махам от теб.
— Няма защо да бързаш. — Той вдигна ръце и нежно я отмести малко по-назад. Болеше го десният крак, а голяма част от тежестта й беше точно върху него. — Чувствам те за първи път като жена, Джеси.
— Ами че аз съм си жена. О, разбирам какво имаш предвид, искаш да кажеш, Божичко…
— О, не, само не ми разигравай тия сцени на девическа свенливост. Поеми си дъх и просто се измъкни от мен.
— Чух Гленда и майка ми.
Джеймс така и не успя да я отмести и на сантиметър повече, още по-малко пък да я махне изцяло от себе си и от градината изобщо.
— О, небеса! — измуча потресена госпожа Уорфийлд. — Гленда, с него е твоята сестра, не ти. Мили Боже, та тя лежи върху него! Как е било възможно да се случи подобно нещо?
Върху тях се изсипа още един грачещ тембър:
— Джеймс, мило мое момче, какво правиш тук с Джеси върху теб? Целува ли те, гали ли те?
Джеймс не можеше да повярва на ушите си. Това беше майка му. Миг след това чу и други гласове зад тях. Гласовете на поне пет — шест човека. Тогава омаломощен, затвори очи. Не можеше да повярва, че всичко това е истина.
Изпаднала в изстъпление, Гленда се разкрещя:
— Джеси Уорфийлд, ти си една мръсна кучка! Махай се веднага от Джеймс! Той е мой! Никога няма да бъде твой. Не мога да повярвам, че му се оставяш да те има точно тук, в градината. Та ти дори не си облечена в рокля.
— Е, да… Поршия Уорфийлд замислено сложи ръка върху устните си. — Изглежда, че това безобразие обърква много сериозно нещата. Но ти не се тревожи, Гленда, мила, всичко пак ще се уреди.
— О, Боже — Джеймс събра сили само за тези две думи.
Джеси беше натъртена и ранена, но все пак, мислеше тя, не чак толкова, колкото Джеймс. Тя държеше чаша горещ чай между дланите си и бавно сърбаше, за да се стопли. Джеймс пиеше коняк и гледаше втренчено в някаква неопределена точка.
Бяха ги настанили в гостната на госпожа Уиндам — много хубава стая, мислеше Джеси, но я дразнеха единствено тези нюанси на прасковен цвят. По канапетата — брокат със светъл прасковен цвят, по столовете — коприна с тъмен прасковен цвят. Навсякъде — оттенъци на праскова. Градската къща на госпожа Уиндам се намираше точно до тази на Бланчард, затова беше съвсем естествено всички да се съберат тук. На Джеси й се искаше единствено да умре. Отново погледна към Джеймс. Той гледаше така втренчено към решетката на камината, сякаш искаше да я изяде, или може би просто да я сдъвче и да я изплюе върху някого — навярно върху нея.
Баща й, майка й и Гленда бяха тук, но за нейно огромно удоволствие в момента мълчаха.
Госпожа Уиндам беше седнала на канапенцето точно срещу Джеси. Изглеждаше дълбоко замислена.
Гленда грациозно притича през стаята и разпервайки полите си, коленичи до стола на Джеймс:
— Не трябва ли доктор Хулахан да те види, Джеймс?
— Не — отвърна Джеймс, без да я погледне. — Той сигурно оправя стъпалото на Хаки. Нали там го простреля, Джеси?
— Да, струва ми се. Той те изрита с лявото си стъпало.
— Той и теб те изрита. В ребрата ли беше?
— Да, но само малко ме боли, нищо повече.
— Оливър, готов ли си вече да слушаш?
Оливър Уорфийлд се потърка по челюстта:
— Не знам какво да кажа, Джеймс. Видях Джеси, просната отгоре върху теб. Видях я и да те целува.
— Не ме е целувала.
— Тя плъзгаше пръстите си по цялото ти лице. Всички видяха това. Е, добре. Кажи, каквото имаш да казваш.
— Имах спор с Мортимър Хаки. Заплашваше, че няма да остави на мира Алис Белмонд. Намерението му е да се ожени за нея и да вземе конеразвъдната ферма. Но иска аз да не си пъхам носа в тази работа. В един момент спорът ни стана доста разгорещен. Нямах никакво намерение да излизам с него в градината, но го направих. Излишно беше да предизвикваме сцени посред балната зала на Бланчард. Това щеше да стигне до ушите на Алис и тя щеше да се обиди много. Ето защо излязохме да се обясняваме в градината. Когато той ми извади пистолет, аз скочих върху него. Пистолетът отхвръкна нанякъде и ние се сбихме. Фраснах го в корема, но той успя отново да докопа пистолета. Тъкмо тогава се чу друг изстрел и веднага след това Джеси полетя с трясък от бряста, стоварвайки се право върху мен. Това беше всичко.