Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
А дори не знаеха имената си.
Девойката се усмихна и каза:
— Името ми е Пола Шект.
Арвардан за първи път виждаше усмивката й и откри, че явлението е доста приятно за окото. Лицето й сякаш се озари от вътрешна светлина. Нещо в него потрепна… Не, тя беше само едно земно момиче.
Той отвърна на свой ред, малко по-сухо, отколкото възнамеряваше:
— А аз съм Бел Арвардан. — Той протегна мургавата си десница и стисна нежната й ръка.
— Искам да ви благодаря за помощта — рече тя.
Арвардан сви рамене.
— Да тръгваме. Приятелят ви, надявам се, вече е в безопасност.
— Сигурно, иначе щяхме да чуем някакъв шум, нали? — Тя го погледна, надявайки се да потвърди предположенията й, но той си наложи да не се поддава на изкушението да бъде нежен.
— Тръгваме ли?
— Да, защо не? — отвърна тя.
Някъде отдалеч се разнесе едва доловимо свистене, сякаш хоризонтът бе трепнал като струна и момичето застина с протегната ръка.
— Какво има пък сега? — попита Арвардан.
— Това са Имперските войници.
— И от тях ли се боите? — Сега вече с девойката разговаряше самоувереният Чуждоземец Арвардан — археологът от Сириус. Въпреки всякакви предразсъдъци, Бел не се съмняваше в едно — с появата си на сцената Имперските войници щяха да въдворят ред и спокойствие. А към страховете на момичето можеше да се отнесе със снизхождение.
— Не се плашете от Чуждоземците — посъветва я той, като прибягна до думата, която тук използваха за хората от други светове. — Аз ще се оправя с тях, госпожице Шект.
Тя го погледна загрижено.
— О, моля ни, не се опитвайте. В никакъв случай не разговаряйте с тях. Правете каквото ви кажат и не вдигайте глава.
Арвардан се усмихна широко.
Охраната ги забеляза, когато наближиха главния изход и отстъпи малко назад. Излязоха на малък, пуст площад, на който цареше странна тишина. Воят на сирените от колите на военните идваше някъде над тях.
Само след миг на площада се появиха няколко бронирани коли, от които наскачаха войници с прозрачни, сфероидни шлемове. Тълпата се разпръсна панически, пришпорвана от гневните крясъци на войниците и ударите на невронните камшици.
Заел позиция най-отпред, лейтенант Клауди приближи местната охрана, разположена на изхода.
— Е, добре, кой е пипнал треската?
Лицето му беше изкривено под прозрачното стъкло на изпълнената с пречистен въздух сфера. Гласът му, идещ от говорителя, имаше металически оттенък.
Хората от охраната сведоха глави в знак на уважение.
— Ваша чест сигурно ще се зарадва да научи, че вече сме изолирали пациента във вътрешността на магазина. Двамата, които са били в непосредствен контакт с него, в момента стоят на вратата.
— Ето тези, така ли? Добре! Нека постоят там. Така — първо, искам да разгоните тълпата. Сержант! Прочистете площада!
Войниците незабавно се заеха да изпълнят заповедта. Тълпата се стопи в сгъстяващия се вечерен мрак. Улиците се озариха в мека, изкуствена светлина.
Лейтенант Клауди почука ботушите си с дръжката на невронния камшик.
— Значи, сигурни сте, че болният е още вътре?
— Не е излизал, ваша чест. Трябва да е вътре.
— Добре, да предположим, че е така и да не губим повече време. Сержант! Дезактивирайте сградата!
Малък отряд войници, херметически изолирани от окръжаващата ги земна среда, щурмуваха сградата. Измина четвърт час, през който Арвардан следеше развоя на събитията с повишен интерес. Имаше възможност да наблюдава в непосредствена близост взаимоотношенията между две различни култури, подтикван от изостреното си професионално любопитство.
Най-сетне и последният войник излезе. Сградата тънеше в мрака на нощта.
— Запечатайте вратите!
Изминаха няколко минути, след което контейнерите с дезактиватор, разположени на всеки един от етажите, бяха отворени от разстояние. Дълбоко във вътрешността на сградата, изпод широко разтворените капаци бликнаха гъсти пари и запълзяха нагоре по стените, промивайки всеки квадратен инч от повърхността. Никаква протоплазма, нито пък бактерия или човек, можеше да остане жив след контакта с тях, а след приключване на дезактивацията щеше да се наложи щателно почистване на целия магазин със специален химически препарат, за да влезе отново в употреба.
Едва сега лейтенантът се доближи до Пола и Арвардан.
— Името ви? — Гласът му не звучеше заплашително, по-скоро равнодушно. Какво пък толкова, мислеше си той, убили сме един землянин. Все едно, че сме размазали досадна муха. Няма голяма разлика.