Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
188
Усмихваш се:
— Налага се да поговоря с вас… Един младеж на пистата ми каза къде да ви търся!
— Добре, ще говорим! — Хирикава кимва — Първо бих искал да приключим с лова обаче!
Той бързо снима ловците с чайника, поставя някаква маркировка на един от краката на звяра и се надига:
— Готов съм! Да тръгваме, че след половин час ще се събуди!
Упътвате се към лагера. Хирикава върви редом с теб, но някак си все успява да отклони разговора в друга посока. Обсъжда ловните достойнства на Сутрешен чай, удачите и неуспехите на днешния лов…
Най-сетне стигате до лагера. Едва когато вечерята е сервирана и на печката завира чай, Хирикава ти кимва:
— Да чуем сега какво ви води насам, господин Хардрайт!
Премини на 233.
189
Срещата между брата и сестрата е доста прочувствена, но не им оставяш много време за прегръдки и целувки — толкова си близо до книгата, най-сетне, че…
Е, запиши си нов код за „Флипер“ — 242 — и нов код за Ферол Лекъртейпър — 119.
190
Веднага след кацането Фенс пристига на кораба ти.
— Е? — пита той — Къде е статуята?
— Съжалявам, но не успях да я изкопча от музея и…
— Аз също съжалявам! — той свива рамене — Не мога да дойда с теб на кораба, надявам се, че ме разбираш…
Кимваш обезсърчено.
Ами, върни се на [[#t-karta|картата]]!
191
Обясняваш:
— Вижте, кожата ми трябва, за да откупя една статуя от музея. Статуята пък ми е необходима, за да…
— Не ме интересува! — отрязва Хелън — Давате двадесет милиона и кожата е ваша… Или идвате с мен да ви покажа какво искам вместо парите!
— Добре, ще дойда! — съгласяваш се мрачно. Аман от условия, наистина!
Премини на 146.
192
Стрелката, казваш си ти, е прекалено очебийна. След като е замаскирал така старателно пътя до тук и при условие, че който и да е случаен пилот „счупи-глава“ все пак би могъл да се натъкне на планетата, капитан Морган просто не би сложил такъв очеваден белег… Ето защо, след като се успокояваш, се връщаш в „началната“ точка и тръгваш по първата улица.
Мотаеш се между сградите близо три часа. Сам по себе си градът представлява горе-долу правилен квадрат с дължина на страната малко повече от три километра — тези девет квадратни километра площ не са толкова много за обхождане, но улиците… Е, да речем, че строителите са страдали от маниакална любов към лабиринтите. За цялото си скитане не срещаш и един прав участък, по-дълъг от петдесет метра. Някои улици се вливат в самите себе си, други завършват в стени, трети кривуличат из целия град, само за да завият под ъгъл 180 градуса и да се върнат в обратна посока…
Когато накрая цялото мотаене окончателно ти писва, Хепи предлага меко:
— Защо не се върнеш към първата стрелка? Може би все пак има смисъл…
Това и правиш.
Премини на 235.
193
Най-сетне стигате до кабинета. Сана ти кимва да седнеш. Оставаш прав и отсичаш:
— Бих искал да получа Куртландър — веднага!
— Не е чак толкова просто, господин… ъъъ…
Подсказваш й:
— Хардрайт!
— Да, господин Трудно право! — тя се усмихва леко на тази игра на думи — Добро утро определено си иска статуята на момента, музеят пък не е склонен да се раздели с нея… Единадесет милиона са ужасно много пари! Да речем, че от посетители за изминалите години са се върнали, ммм, пет милиона. Не повече, във всеки случай! Но Добро утро не е склонна да плати остатъка от сумата и… Не искаме да губим, нали?
Ще се поинтересуваш докъде са стигнали преговорите (197) или направо ще предложиш заплащане на сумата от Благородника (145)?
194
Ухилваш се:
— Омръзна ми да плащам за кучетата на Рамачандра на Маджипур! Предпочитам сам да ловувам със собствена глутница…
— Това не е лоша идея! — съгласява се старецът — Ще звънна на Тимъти Грант да го предупредя, че отиваш. Ето ти адреса — но имай предвид, че кучетата му са дяволски скъпи!
Премини на 244.
195
Септември е единствената планета, кръжаща около гореща синя звезда. Хепи старателно изследва планетата, но на нея определено няма аурит — да не говорим, че е и силно смъртоносна, а температурите са като в ада, а не като през септември…
Ами, върни се на [[#t-karta|картата]].