Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Доколкото е възможно — да. Оцелелият младеж споменал, че усетил силен натиск в главата, когато включили устройството. Описва го като усещането при рязко спускане на самолет. Придружено със заглъхване и болка в ушите. Смъртта на жертвите е настъпила в този отрязък от време.
— Но Джейсън е оцелял — каза Кат и си пое дълбоко дъх.
— Както и неколцина други. Те обаче били застреляни по-късно от престъпниците. Разстреляни хладнокръвно.
Монк се размърда.
— Значи на някои хора е повлияло, на други — не. Защо? Имало ли е нещо общо между жертвите на пристъпа?
— Само едно. Факт, забелязан от Джейсън Пендълтън. Засегнати били само онези, приели Светото причастие.
Монк примигна.
— Точно по тази причина Ватиканът се свърза с американските власти. И по веригата надолу командването спусна това разследване на нас.
— Ватиканът — повтори Кат.
Пейнтър долови разбирането в очите й. Сега вече й беше ясно защо са я избрали за тази мисия и защо бяха прекъснали обучението й.
Пейнтър продължи:
— Ватиканът се бои от последствията, ако се разчуе, че някаква група е взела на прицел Светото причастие. И че вероятно е отровила нафората. Искат отговори по най-бързия начин, дори ако се наложи да се заобиколи някой и друг закон на международното право. Вашият екип ще работи с двама агенти от разузнаването на Светия престол. Тяхната основна задача ще е да разберат защо смъртта на толкова много хора, изглежда, е имала за цел да прикрие кражбата на костите. Дали е било чисто символичен жест? Или зад кражбата се крие и нещо друго?
— А нашата основна задача? — попита Кат.
— Да откриете кой е извършил престъплението и какво устройство са използвали. Ако е способно да убива по този специфичен и насочен начин, трябва да знаем с какво си имаме работа и кой го контролира.
Грейсън си беше мълчал, само местеше поглед по страховитите образи с нещо като клинично любопитство.
— Бинарна отрова — измърмори накрая.
Пейнтър извърна поглед към него. Очите им се срещнаха, като огледала едно на друго, буреносно сини.
— Какво? — попита Монк.
— Жертвите — каза Грейсън и се обърна към него. — Смъртта им не е причинена от единично действие. Причината трябва да е била двояка, изисквала е както вътрешен, така и външен фактор. Устройството — външният фактор — е задействало масовите пристъпи. Но само онези, приели Светото причастие, са били засегнати. Следователно трябва да е имало и вътрешен фактор, за който още не знаем. Грейсън отново се обърна към Пейнтър.
— Имало ли е вино по време на службата?
— Пили са само шепа от богомолците. Но те са приели и нафора. — Пейнтър чакаше и наблюдаваше как скоростите в главата на мъжа срещу него се сменят и как той стига до заключение, което беше отнело повече време дори на експертите. Имаше си причина отвъд мускулите и рефлексите Грейсън да привлече вниманието на Пейнтър.
— Значи нафората е била отровена, няма друго обяснение — каза Грейсън. — Нещо е било посято в жертвите чрез хапката осветен хляб. Веднъж заразени, те вече са били податливи на силата, полето и каквото там генерира устройството.
— Грейсън погледна Пейнтър в очите. — Изследвана ли е нафората за външна намеса?
— В стомасите на жертвите не е било останало достатъчно за точен анализ, но е имало нераздадена нафора. Изпратена е в лаборатории из целия Европейски съюз.
— И?
Умората се беше изпарила без следа от очите му, изместена от крайно съсредоточение. Съвсем очевидно Грейсън беше във форма за новата задача. Но тестът още не беше приключил.
— Нищо не е било открито — продължи Пейнтър. — Всички анализи сочат само пшенично брашно, вода и обичайните съставки за приготвянето на безквасен хляб.
Бръчката между веждите на Грейсън се вдълба още повече.
— Не е възможно.
Пейнтър долови упоритата нотка в гласа му, упорита до войнственост почти. Пиърс оставаше напълно уверен в преценката си.
— Трябва да е имало още нещо — настоя той.
— Лабораториите на АИОП също направиха анализ. И стигнаха до същите резултати.
— Сгрешили са.
Монк протегна ръка да го успокои.
Кат скръсти ръце, в знак, че за нея въпросът е приключен.
— Тогава трябва да има друго обяснение за…
— Глупости — прекъсна я Грейсън. — Лабораториите са сгрешили, всичките.
Пейнтър сдържа усмивката си. Ето го и зачатъка на бъдещия водач, готов вече да се излюпи на бял свят — с остър ум, самоуверен до крайност, склонен да изслуша, но не и да бъде лесно разубеден.
— Прав си — накрая каза Пейнтър.
Докато очите на Кат и Монк се разширяваха от изненада, Грейсън само се облегна назад в стола си.