Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
Остана с разтуптяно сърце и се огледа. Дали наистина беше скривалище? Килимчетата дали не бяха молитвени? Обърна се да погледне стената зад себе си. На нея имаше три бели плаката с надписи на арабски. Извади фотоапарата, остави чантата на килима, започна да ги снима, а после замръзна. От другата страна на плъзгащата се стена долетя слаб шум — тихи крачки! В спалнята имаше някой. Крачките замряха. После чу как някой се мъчи да затвори чекмеджето.
Крачките отново се чуха — бавни, все още тихи, но приближаващи се. Почувства се като заклещена под вода, не й достигаше въздух. Насили се да диша, да запази спокойствие и да мисли. Дали нямаше втори изход? Опита се да си представи как изглежда коридорът отвън — дълга стена, после врата. Друга спалня?
Чу крачките по мраморния под на банята и погледна пак към панела, отбелязвайки леката разлика в цвета му, после заразглежда отсрещната стена. Ето! Отиде на пръсти до нея и я натисна с рамо. Тя започна да се отваря. Оливия се промуши през отвора и върна панела, като почти плачеше от облекчение. Озова се в друга гардеробна стая, но този път пълна с мъжки дрехи. Долови лекото ухание на одеколона на Ферамо. Дрехите бяха негови: лъскави изискани обувки, тъмни костюми, колосани и изгладени ризи в пастелни тонове, спретнато сгънати джинси, блузи с яка поло. Докато бързо се промъкваше през стаята, мислите й препускаха: Боже, той има страшно много дрехи за мъж. И е много подреден, почти като обратен. Самата тя с лекота би превърнала подобна стая в хаос и безумие. А как щеше да обясни появата си в коридора? Влезе в банята. Това беше: идеално. Щеше да се престори, че току-що е излязла от тоалетната. Отражението й я гледаше от всевъзможни ъгли. Чу лекото, почти безшумно отваряне на панела. Пъхна миниатюрната камера под мишница и пусна водата. Може би доброто възпитание щеше да спре онзи, който стоеше пред вратата на банята.
— Оливия?
Беше Ферамо.
— Изчакай една секунда! Не е прилично! — весело отвърна тя. — Така.
Усмихна се колкото можеше по-естествено, прикривайки камерата с ръка. Но очите на Ферамо бяха смъртоносно ледени.
— Е, Оливия, виждам, че си открила тайната ми.
19.
Ферамо мина покрай нея, затвори вратата на банята, заключи я и се обърна да я погледне.
— Винаги ли надничаш из къщите на домакините си без разрешение?
Отдай се на страха, каза си тя. Не му се противи. Използвай адреналина. Мини в атака.
— Защо да не потърся банята, когато ме каниш на вечеря, изпращаш ми висока секс-богиня да ме вземе и ме оставяш да вися сама? — обвиняващо попита тя.
Той пъхна ръка в сакото си.
— Май това е твое — отбеляза той, хванал чантата „Луи Вютон“. Проклятие. Беше я забравила на пода, докато снимаше тайната стая.
— Каза ми, че си французин — изтърси тя. — Как само ме будалкаше с откровените и сърдечни разговори. А после се оказва, че всичко е било лъжа. Ти не си французин, нали?
Той я гледаше безизразно. Когато лицето му беше неутрално, притежаваше почти аристократичен сарказъм.
— Права си — отвърна най-сетне. — Не ти казах истината.
Обърна се и отключи вратата. Стори й се, че ще припадне от облекчение.
— Хайде, ела. Ще закъснеем за вечерята — произнесе той вече по-любезно. — Тъкмо ще обсъдим тези неща.
Отвори вратата със замах и я въведе в спалнята си. Леглото беше голямо. За частица от секундата между тях прескочи ослепителна искра на желание. Оливия решително влезе в помещението — на стола имаше риза, до леглото — книги, и излезе в коридора. Той затвори вратата и застана между нея и асансьора, насочвайки я в обратна посока. Тръгна нервно пред него, опитваше се да изрази гняв с походката си и съжали, че не беше вземала уроци по актьорско майсторство. Уроци по подводно плуване, уроци по самозащита, уроци по езици, уроци по оказване на първа помощ — беше прекарала зрялата част от живота си в стремеж да получи собствена диплома по житейски умения, но никога не беше й минавало през ум колко полезно можеше да се окаже актьорството.
В края на коридора имаше още една затворена врата. Той мина пред нея, за да я отключи, и Оливия се възползва от възможността да пъхне камерата в чантата, докато той отваряше вратата към стълбището.
— Нагоре — нареди той.
Дали не смяташе да я бутне от покрива? Обърна се да го погледне, опитваше се да прецени дали сега не е моментът да побегне. Когато очите им се срещнаха, видя, че той й се присмива.
— Няма да те изям. Качвай се.
Беше много объркано. Реалността се люлееше наляво-надясно. Изведнъж сега, като видя смеха му, отново се почувства на среща. Като се изкачиха до горе, той бутна тежка желязна врата и Оливия бе облъхната от поток горещ въздух. Излязоха навън под силен вятър и оглушителен рев. Бяха на покрива на сградата, заобиколени от необятната панорама на Лос Анджелис. Шумът идваше от хеликоптер, паркиран на покрива, перките му се въртяха, а вратата зееше отворена в очакване.