Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
— Къде е била майка им?
— Отдавна вече в рая на морските русалки.
— Рая на морските русалки? — повтори слисано Серенити.
— Тя е починала преди бащата, момиче — обясни търпеливо Варни. — Умряла от треска, когато Морган бил на осем.
Серенити беше готова да се разплаче от съчувствие. Какъв ужас са изживели Морган и сестричката му — още деца да останат без родители. Смъртта на майка й бе най-тежкото преживяване в живота й. Оттогава бяха минали почти девет години, а усещаше болезнено липсата й.
Какво ли беше да загубиш цялото си семейство?
Дори не можеше да си го представи.
— Бедният Морган…
— Ами да — кимна мрачно Барни. — Момчето изкара тежки години. Докато бяхме на кораба, не знаеше къде е сестра му, как живее…
— Не са ли имали роднини, които да им помогнат? — попита Серенити.
Барни поклати глава.
— Бащата на Морган беше британски лорд, загубил титлата си и принуден да емигрира в Америка, за да оцелее. Единствените му роднини са в Англия. Кой ги знае живи ли са… Уинстън се заклел на бащата на Морган, че ако с него се случи нещо, ще отведе децата в Англия и ще ги предаде на роднините им.
— Вместо това ги изоставил.
— О, дори по-лошо. — Лицето на Барни помрачня още повече и в очите му светна жажда за убийство. — Бях заедно с Морган в деня, когато узна, че баща му не е загинал при злополука, както твърдеше Уинстън. Онзи мръсник… — Барни отново се покашля смутено. — Уинстън убил бащата на Морган.
Серенити зяпна смаяно. Бащата на Морган е бил убит?
— Защо, за бога?
— От алчност. Уинстън искал корабната компания само за себе си. Бащата на Морган не му позволявал да търгува с роби. Веднъж се скарали жестоко и Уинстън го пронизал с камата си.
Серенити не можеше да повярва на ушите си. Наистина ли имаше такива хора? Жестоки, безчовечни…
— Какво направи Морган, когато откри истината? — попита тихо тя.
— Закле се да изтръгне черното сърце на Уинстън и да го хвърли в морето.
Серенити шумно пое въздух. И тя би направила същото, ако някой беше убил баща й. Тази мисъл я успокои.
— И направи ли го?
Барни замислено милваше главичката на Писти.
— Знаете ли, понякога съдбата си играе с нас. Не ни позволява да направим онова, което най-силно искаме. Минаха цели три години, докато Морган успее да избяга от британския кораб и да тръгне да търси Уинстън и Пенелопе.
Серенити се наведе към него с нарастващ интерес. Морган е избягал от британския военен флот? Също като нейния измислен герой.
— Какво точно е направил? Как е успял да избяга?
Барни се намести неспокойно на стола си и хвърли бърз поглед към вратата, сякаш се страхуваше, че Морган ще се появи внезапно и ще му се скара.
— Една нощ, когато бяхме хвърлили котва на Ямайка, се възползва от мрака, напусна кораба и изчезна.
— Къде отиде?
Барни вдигна рамене.
— Откъде да знам? Искаше да тръгна с него, но мен ме беше страх, че ще ме хванат и обесят. Затова тръгна сам. Видях го отново след… май че беше след шест години. Вече беше капитан и гонеше корабите на Уинстън. Каза ми, че иска да накаже стария мръсник… да улучи своя враг там, където най-много ще го заболи — да изпразни кесията му. А когато не преследваше Уинстън, гонеше британците.
— Какво стана с Пенелопе? — попита със страх Серенити.
Барни сведе глава.
— Мина много време, преди Морган да я намери.
Серенити прочете по лицето му какво се е случило.
— Значи Уинстън наистина я е продал в бардак?
Барни я изгледа унищожително.
— Не е прилично за една млада дама да употребява такива думи! Достатъчно лошо е, че знаете какво означава!
Серенити не се разсърди. Съзнаваше, че укорът е справедлив. Даже прошепна тихо извинение.
Барни я погледна бащински и продължи:
— Даже не искам да си представям как се е чувствал Морган, като я е открил. Не съм бил с него, но знам какво означаваше тя за капитана. Хубаво е, че не е намерил Уинстън, защото съм сигурен, че е щял да го удуши с голи ръце.
Серенити трепереше от гняв. На мястото на Морган и тя щеше да удуши негодника! Или да го налага с камшик, докато има сили.
— Къде е бил Уинстън?
— Орехи, орехи! — изкряка птицата.
— Шт — сгълча я Барни. — Ще ти дам орехи, няма да забравя. — Сложи папагала на рамото си и продължи: — Уинстън разбрал, че Морган го преследва, и се скрил. Никой не знаеше къде е отишъл. Морган взе сестра си и я отведе на един далечен остров, за да се възстанови. Само че тя умря.
— А Уинстън?
— Около година след смъртта й най-сетне го намери. Уинстън беше разорен, но Морган гореше от желание да го убие.
— Нима не го направи? — попита невярващо Серенити.