Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
Паоло Лареджа се подсмихна.
— Ами нали казват, че историята се повтаря…
Влезе майка Викториана. Дългите й тъмносини одежди докосваха облицования с испански плочки под и тя сякаш не вървеше, а се плъзгаше из стаята.
Паоло й се възхити за кой ли път — не похотливо, само оценяваше нейната красота и вродена грациозност. Сексуалните му желания отдавна бяха започнали да отслабват, потискани от възрастта и затлъстяването.
Старият Джовани обаче беше друго нещо. Лареджа го видя как я проследи с поглед. В очите му блестеше неприкрита похотливост. Слаб и жилав, Франческо може би си въобразяваше, че е сексуален робот. Изглеждаш чудесно, Викториана — рече Паоло и я поведе към масич ката и стола от лявата страна на бюрото си. — Сядай. Сядай и ти, Вани.
Франческо взе един стол и се стовари върху него. Гледаха се един друг с надеждата да намерят решение на проблема.
— И така — рече най-сетне йезуитът, — нашите планове се провалиха. Какво ще правим сега?
— Нищо — отговори Паоло.
— Какво? — възкликна Джовани. — Той се е превърнал в зрелище за тълпите! При това в Америка! Ще стане клоун. Телевизионна звезда.
— Може би трябва да бъде точно там — каза Викториа на. — В пророчествата на Нострадамус пише, че Месията ще дойде от Новия свят.
— Интересно — замислено отбеляза Лареджа.
— На кого му пука за Нострадамус! — извика Франчес ко.
Игуменката го погледна крадешком.
— Знаеш ли, отче, според мен онова, което те разстрой иа най-много, е, че изгуби контрол над великия зами съл…
Франческо я погледна изпитателно.
— Наистина ли смяташе, че ще контролираш Господа? — продължи тя.
— „Контрол“ едва ли е най-подходящата дума — сви устни Франческо.
— Нима? — подсмихна се Лареджа. — Тогава как да наречем изпращането на двама сицилиански главорези да го отвлекат?
— Възмутена съм, че си направил това! — каза Викториана. — Как можа, Вани? Понякога си мисля, че никога не си вярвал в онова, което правим.
Франческо само сви рамене.
— Няма да го върнем — въздъхна Лареджа. — В пророчествата пише, че накрая ще дойде сам. Може би просто трябва да чакаме този ден. — Имаме ли друг избор? — попита Франческо и го изгледа гневно. — Той прави каквото си иска…
Паоло поклати глава.
— Не си прав. Мисля, че Той свиква с новата си самоличност.
— Точно заради това трябваше да бъде тук. Всички бяхме единодушни, че Му трябват специални съвети и подготовка — рече йезуитът.
— Да — съгласи се Викториана, — но вероятно ние сме виновни за високомерието Му. Беше много самонадеяно от наша страна да мислим, че можем да Го научим как да стане Месия.
Лареджа кимна.
— Това не ми харесва — каза Джовани и запали цигара.
— Той трябва да бъде в Рим. — Може и да е така — каза Паоло. — Но трябва да признаем, че сме на пълно безпомощни.
Франческо издиша дима и недоволно поклати глава.
— Как можахме да не преценим нещата?
— Значи сме на едно мнение — каза Лареджа. — Няма да се намесваме в желанието му да стои в Америка, така ли?
Франческо и игуменката кимнаха.
— Мисля, че някой трябва да го следи отблизо — рече Лареджа. — Не ми харесва, че американските медии са единственият ни източник на информация. Вероятно Тарджено може да ни свърши работа.
— Медиите преиначават всичко според собствената си политика — съгласи се Франческо. — Видя ли как обсадиха Собески пред „Свети Себастиан“?
— Да, но той се справи много добре с репортерите. Нищо не им каза — рече Викториана.
— Само защото не знае нищо — изсумтя Франческо.
Лареджа вдигна ръка, за да привлече вниманието им.
— Къде е Тарджено?
— Пътува след караваната на Питър. Събрали са неколцина последователи от Индиана и се движат из страната.
— Дискретно ли ги следи?
— Разбира се!
— Мисля за Етиен… — обади се игуменката.
Паоло забарабани по масата с дебелите си пръсти. Съвсем беше забравил за майката на Питър.
— Нали каза, че състоянието й се подобрява?
Въпреки привидната си загриженост, кардиналът не даваше пет пари за сестра Етиен. Тя си беше свършила работата преди трийсет години и вече не им беше нужна. „Видението“ й нямаше стойност, защото бе отказала да го сподели с тях. Лекарите на Франческо бяха започнали да й дават успокоителни, които явно действаха. Монахинята си лежеше в леглото, хранеше се и говореше по малко. Но продължаваше да настоява, че ще разкаже за религиозното си преживяване само на папата.
— Снощи след вечеря реших да направя един експеримент — продължи Викториана.
Какъв?
Помислих, че ще й бъде интересно да види сина си. Показах й видеозапис на сателитните новини от Евънсвил.