Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
— Аз го познавам — каза младежът. — Той спаси мен и Лорийн.
— Как ви спаси? — Исках да обера един магазин и той ме спря. И после излекува ръката ми. Вижте! Можете да говорите, каквото си щете, но аз ви казвам — той е истинският.
— Какво имате предвид?
Младежът се вторачи в обектива и подигравателната му усмивка изчезна. — Онзи, когото всички чакахме. Видяхте какво направи тази вечер. Само един може да извърши подобно нещо — Иисус.
Фримейсън натисна едно копче на контролното табло и екранът помръкна. Писна му да гледа тъпотии. Да ги вземат дяволите тези от телевизията! Опитваха се да превърнат някакъв млад свещеник в Спасителя. Все пак, трябваше да прегледа видеозаписите, но всичко това безспорно беше номер за спечелване на зрители. Купър вдигна пръст и около него моментално се струпаха неколцина помощници.
— Искам да проучите тази история в Евънсвил. Разберете всичко.
Докато нацията се приготвяше да погълне поредната доза телевизионен наркотик — най-важната новина бе силно земетресение в Китай, — Фримейсън освободи всичките си служители. Плъзгащата се ламперия от полиран дъб скри електронната апаратура, библиотеката замаскира стъклената стена, а контролното табло потъна в пода.
Персоналът се изниза бавно от стаята и го остави сам. Купър си наля още три пръста бърбън, пусна кубче лед и поднесе чашата към орловия си нос, за да вдъхне аромата. Позволяваше си само по три пури на ден и беше изпушил последната по време на телевизионното предаване. Но, по дяволите, тази вечер му се искаше да запали още една. Не можеше да избие от главата си образа на младия свещеник и сиянието около него.
Вероятно беше някакъв фокус, но неизвестно защо това го безпокоеше.
През страничната врата влезе нисък тантурест мъж с остри черти — Престън Дж. Пиърс. Официалната му титла беше директор на управителния съвет, но всъщност той вършеше по малко от всичко — от главен доставчик до финансов съветник на Купър.
Фримейсън му разказа набързо за случката в Евънсвил и за реакцията на хората и нареди:
— Изпрати някои от нашите момчета по дирите му. Погрижи се да го намерят и да го държат под око.
Рим, Италия — сестра Етиен. 15 октомври 1998
Защо бе постъпила така игуменката с нея?
Образите от видеозаписа, който и бяха показали, бяха замъглили съзнанието й. Накъдето и да погледнеше, виждаше младия Питър Каренца.
Сякаш виждаше привидение. Той беше постоянно пред очите й и все пак тя знаеше, че не е невменяема.
Отпусна се на меките възглавници и затвори очи… Човекът, облечен в черно, продължаваше да е пред очите й — но там, където би трябвало да е главата му, имаше тъмен водовъртеж, досущ като черната роза, която бе видяла в градината.
Света Дево! Какво ставаше с нея?
Беше помолила игуменката да й уреди аудиенция с папата. Единствено Божият наместник на земята можеше да разбере какво бе видяла. Дълбоко в душата си монахинята знаеше, че Господ й говори и й изпраща известие, което трябва да бъде предадено на Светия отец.
Защо Викториана отказваше да я изслуша?
Етиен премигна и видя, че бялата стена срещу леглото се променя в нещо друго — сякаш прожектираха филм през замъглен обектив. Различи неясно видение на Великата китайска стена, виеща се като змия, увенчана с крепостни кули. Изведнъж земята се разтресе и започна да се стапя. Великата стена се напука и се разпадна като крехка яйчена черупка. Градушка от отломки насипа всичко, а земята продължи да се люлее и трепери, Небето помръкна.
Сестра Етиен чу виковете на хора и животни, извисени в хор от агония и ужас.
Ватикана — Лареджа. 1 ноември 1998
— Отец Франческо иска да ви види, Ваша милост…
Още преди секретарят да свърши, Джовани Франческо застана на прага, разперил ръце, и извика:
— Невероятно!
— Седни, Вани…
— Не мога! Гледа ли новините по сателита?
— Да, разбира се. Знаеш, че ги гледам редовно.
— Какво се опитва да докаже?
— Може би, че е такъв, какъвто му казахме, че е.
— На обществени места?
— А на какви други? — усмихна се Лареджа.
— Откъде да знам, че Кригер не го е пуснал да избяга? — Едва ли. Не забравяй, че Рудолф е учен. Не би пропуснал възможно стта да проследи развитието на един трийсетгодишен експеримент.
— Прав си. Той ще дойде ли на съвещанието?
— Не виждам смисъл. Но засега ще го държа в Рим.
— А къде е Викториана? Закъснява.
— Не. Ти подрани. Очаквам я всеки момент. Йезуитът нервно закрачи из стаята. Приличаше на мършав вълк. — И какво ще последва? — възкликна Франческо. — Ще нахрани хората с хляб и риба ли?