Изгнание

Този ден Белвар беше излязъл и това беше един от редките случаи, в които надзирателят, който обичаше уединението, напускаше жилището си. Въпреки че рядко разговаряха — Белвар не беше от онези, който говореха само, за да чуват звука на собствения си глас — Дризт осъзна, че гномът му липсва. Между тях бе възникнало силно приятелство.

Група млади свиърфнебли минаха наблизо и изкрещяха няколко думи на елфа, живеещ в къщата на Белвар. Това се бе случвало много пъти — по-често през първите дни след настаняването на Дризт. В началото се чудеше дали го поздравяват или обиждат, но сега мрачният елф разбра основното значение на приятелския поздрав. Белвар беше посветил част от времето си, за да го научи на основните думи от езика на гномите.

Надзирателят се върна няколко часа по-късно и завари Дризт да седи на каменното столче и да наблюдава света през прозорчето.

— Кажи ми, мрачни елфе — попита със сърдечния си, мелодичен глас гномът, — какво виждаш, когато ни гледаш? Толкова ли сме различни от теб?

— Виждам надежда — отвърна Дризт, — но виждам и отчаяние.

Белвар разбра думите му. Той знаеше, че според разбиранията на мрачните елфи обществото на свиърфнеблите беше устроено добре, но новият му приятел наблюдаваше оживения Блингденстоун само отдалеч и това навяваше тъжни спомени в сърцето му.

— Днес се срещнах с крал Шниктик — сподели надзирателят. — Да ти кажа право, той е доста заинтересован от теб.

— Любопитен сигурно е по-подходяща дума — отвърна Дризт и докато го казваше на лицето му се изписа усмивка. Белвар се почуди колко ли болка се крие зад нея.

— Любопитен, щом казваш — промълви той и се поклони леко и извинително, отстъпвайки пред прямотата на Дризт. — Трябва да знаеш, че много се различаваш от представата ни за мрачните елфи, затова, моля те, не се обиждай.

— Не се обиждам — искрено отвърна Дризт. — Ти и твоят народ направихте толкова много за мен, колкото не съм се и надявал. Дори и да ме бяхте убили още на първия ден щом влязох в града, аз щях да приема съдбата си, без да обвинявам свиърфнеблите.

Белвар проследи погледа на Дризт, вперен в събралите се отвън младежи.

— Иди при тях — предложи му надзирателят.

Елфът го погледна изненадано. Откакто бе тук, в тази къща, гномът никога не му бе предлагал подобно нещо. Дризт предположи, че ще продължи да бъде гост на своя приятел и че Белвар, от своя страна, ще трябва да отговаря за всичките му действия.

Надзирателят кимна към вратата, мълчаливо повтаряйки предложението си. Дризт отново погледна навън. В средата на пещерата групата младежи се състезаваха кой ще хвърли огромната скала върху една статуя на василиск, направена от камък и остарели брони, която приличаше досущ на чудовището. Свиърфнеблите владееха майсторски изкуството на илюзиите и един магьосник беше използвал мъничко вълшебство, за да заглади всички ръбове по статуята и да я направи да изглежда още по-истинска.

— Мрачен елфе, трябва да започнеш да излизаш понякога — посъветва го Белвар. — Докога ще стоиш вътре? Нима голите стени на моя дом са ти достатъчни?