Изгнание

7

Многопочтенния надзирател

— Благодарим ви, че дойдохте, многоуважаеми надзирателю — каза един от свиърфнеблите, събрали се пред вратата на малката стаичка, в която държаха затворника. Всички старейшини се поклониха, когато надзирателят се приближи.

Белвар Дисенгалп потрепери при официалния поздрав. Така и не привикна с всичките лаври и слава, с които го кичеха от онзи ужасен ден преди десет години, в който мрачните елфи откриха миньорската им бригада в тунелите на изток от Блингденстоун, в близост до Мензоберанзан. Зверски осакатен и почти мъртъв от загубата на кръв, Белвар се бе завърнал в своя град като единствения оцелял от цялата група.

Събралите се гномове се отдръпнаха от Белвар, за да му позволят да огледа добре стаята и мрачния елф. За затворниците, приковани към стола, кръглото помещение представляваше една съвсем обикновена, изградена от солиден камък, стаичка само с един изход — тежката и обкована с желязо врата. Но в килията имаше прозорче, прикрито и от двете страни със звукова и зрителна измама, която позволяваше на пазачите да наблюдават затворника през цялото време.

За кратко Белвар остана загледан в Дризт.

— Той е мрачен елф — извика надзирателят със силния си, но сякаш разтревожен, глас. Гномът не можеше да разбере защо го бяха повикали. — По нищо не се различава от събратята си.

— Затворникът твърди, че ви е срещнал в земите на Подземния мрак — прошепна един доста възрастен свиърфнебъл и сведе глава, докато изрече следващите си думи — В деня, в който претърпяхте ужасната загуба.

Белвар отново потрепери при споменаването на онзи ден. Колко ли пъти трябваше да го преживява на ново?

— Може и да е — отвърна той и повдигна рамене. Не мога да различавам мрачните елфи, а и нямам голямо желание да го правя.

— Съгласен съм — каза другият старейшина. — Всичките си приличат.

Когато лукавият гном заговори, Дризт обърна лицето си настрани — точно срещу тях, — макар че не можеше нито да ги чуе, нито да ги види през каменната илюзия.

— Може би можеш да си спомниш името му, надзирателю — предположи друг гном и замълча, забелязал внезапния интерес, който бе проявил Белвар към мрачния елф.

В овалната стая нямаше светлина, а при тези условия очите на съществата с инфрачервено зрение светеха ярко. Обикновено тези очи изглеждаха като точици от червена светлина, но с Дризт До’Урден беше така. Дори и в инфрачервения спектър очите на този мрачен елф изглеждаха ярко лилави.