Фантома на Лондон

— Желая ви успех, господине — извика Картър.

Алън си помисли, че в този случай подобно пожелание не беше излишно.

Мъглата беше толкова гъста, че Уембъри реши да не използва автомобила и тръгна пеша. Пътят към дома на Майстер минаваше през Флендърс Ленд — най-глухата и крайна част на града, където дори полицаите нощем ходеха по двама.

Алън вървеше пипнешком през целия път, като се подпираше по оградите на къщите. По пътя срещна доктора и го помоли да тръгне с него. Алън едва го разпозна, и то след като почти се сблъска с него.

— Вие ли сте, докторе? — попита той, насочвайки към фигурата в мъглата джобното си фенерче.

— Струва ми се, че съм попаднал в ада — отговори докторът. — Обърках пътя и не зная даже къде сме…

— Вие сте на Флендърс Ленд — отговори Алън. — А тази улица ненапразно е наречена „Малкият ад“.

В това време се чу някакъв сподавен смях и един глас в тъмнината язвително произнесе:

— Той иска да хване Фантома!

— Чий е гласът? А този смях? — попита докторът.

— На тази улица на нищо не трябва да се учудвате — отговори Алън. — Тя е населена с най-долнопробни типове, които сега са се събрали на праговете на къщите си и се надсмиват над акцията ни. Разбира се, те винаги се присмиват на полицията.

Някъде в една съседна къща свиреше стар грамофон. Отначало звуците се чуваха ясно, после замряха, като че ли вратата в къщата се затвори.

От другата страна се чу истеричен женски вик:

— Ето знаменития доктор!… Той е дошъл за Фантома!

Изглежда, че дори на доктора му стана неприятно, и той попита Алън:

— Как могат да ни познаят в такава гъста мъгла?

Той почувства, че една ръка леко докосна рамото му.

— За Бога, не ходете по-нататък! — прошепна в ухото му развълнуван глас.

— Кора, нима искате да ме уплашите? — спокойно каза докторът и в гласа му се долавяше упрек.

Тя веднага изчезна.

Мъглата започна да се разсейва и от нея изплува къщата на Майстер, на чиято входна врата светеше лампа. Аткинс ги очакваше, но не можеше да им съобщи нищо ново.

— Не исках да чупя бравата, преди да сте дошли — поясни той. — Не се чуваше нищо през цялото време, освен рояла…

Алън се спусна към къщата. Хекит и придружаващият го полицай го последваха. Най-отзад вървяха Аткинс и докторът.

Алън изтича по стълбите и силно потропа на вратата. Отговор не последва.

— Дайте ми някакъв остър предмет и аз ще отворя тази врата — нерешително предложи услугите си Хекит.

Всички с нетърпение очакваха той да се справи с бравата. След малко вратата се отвори. В стаята светеше само една лампа и осветяваше фигурата на Майстер, седящ на рояла. Той беше с шикозен смокинг и изглеждаше така, сякаш е забравил всичко наоколо.

Алън го раздруса силно, но нямаше ефект.

— Слава Богу — чу се отзад гласът на Хекит. — Не мислех, че така ще се зарадвам, като видя жива тази стара птица.