Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Да, велики.
— Аз все още не съм удовлетворен — каза друг магьосник и изгледа служителите на Мара, всички на крака, освен Сарик. Можеше и да не изглеждат уплашени, но нямаше и един между тях, който да не тръпнеше вътрешно от ужас. Тази храбра фасада сякаш подсили недоволството на Черния халат.
— Кой ни се опълчи? — попита той колегите си, пренебрегвайки Мара.
— Младият лорд Печа — последва отговорът, хладен и по същество.
Трети глас се извиси откъм Черните халати, по-умерен от предния:
— Той действа сам, без разрешението или одобрението на Бойния си вожд.
Вторият магьосник, мъж с пронизващ поглед и кичури огненочервена коса, показали се изпод краищата на качулката му, извърна очи към Мара.
— Позорът му не свършва тук.
Магьосникът, който, изглежда, посредничеше, отново извика:
— Тапек, казах, че лейди Мара няма нищо общо с непокорството.
Тапек отвърна с помръдване на раменете, подразнен сякаш от муха.
— Като Боен вожд на лорд Печа тя е отговорна за поведението на всички сили под нейно командване.
Мара вдигна брадичка. Умът й застина от ужас, щом осъзна: тези Черни халати можеха да заповядат смъртта й с не повече притеснение, отколкото бяха показали за Тасайо от Минванаби, до чието самоубийство се беше стигнало по тяхна заповед. Служителите й изглеждаха вцепенени от ужас. Кейоке не показваше нищо, но очите му бяха пълни с твърдост, каквато едва ли някой жив беше виждал.
Хокану направи неволно движение напред, но беше спрян от твърдата като камък хватка на Люджан на рамото му.
Всички наоколо затаиха дъх. Ако Черните халати заповядаха унищожението й, никакъв меч, никакво умоляване, никаква сила на любовта не можеше да им попречи. Верността на хиляди слуги и войници, които с радост щяха да отдадат живота си вместо нейния, нямаше да й помогне с нищо.
Докато червенокосият Тапек гледаше Господарката със змийски студен поглед, младият магьосник каза:
— Жив ли е още лорд Печа?
Люджан мигновено прати бегач на полето. Изтекоха няколко минути. Тапек се мръщеше нетърпеливо. Пратеникът най-после размаха сигналния флаг, а Люджан превеждаше:
— Всички, които атакуваха, са мъртви. — Осмели се да вдигне очи към Великите и завърши: — Лорд Печа водеше хората си. Тялото му е пепел и кости, с останалите.
Първият магьосник кимна отсечено и каза:
— Унищожението на нарушителя е достатъчно наказание.
— Така да бъде — потвърди третият.
Мара изпита смътно облекчение, но в този миг Тапек пристъпи рязко към нея. Дълбоко в сянката на гуглата му тежките му вежди се присвиха с неприязън. Очите му бяха светли, студени като морските дълбини, а в тона му се прокрадна закана:
— Мара от Акома, домът Печа вече не съществува. Ще се погрижиш всички от този род да бъдат мъртви до тази вечер. Къщата на имението и казармите да бъдат изгорени, а полята подпалени. Слугите на Акома да посеят земята със сол, за да не расте нищо. Всички войници, заклети пред натамито на Печа, да бъдат обесени. Останките им нека гният на вятъра — и да не си и помислила да им предложиш приют, както направи с други воини от завладени домове. Всички свободни слуги на Печа вече са роби, дадени да служат на императора. Всички владения на Печа вече са собственост на храмовете. Натамито на Печа да бъде натрошено с чукове и заровено, за да не познае никога слънчевата топлина, никога повече да не пренася духовете на Колелото на живота. От тази нощ до вечността този дом повече не съществува. Никой не може да се опълчва на волята на Събранието. Никой!
Мара с усилие задържа коленете си да не поддадат. Събра сетните си трохи сила, за да си поеме дъх, и отвърна:
— Твоя воля, велики.
След това се поклони. Бронята повлече раменете й надолу, а перата на шлема сякаш натежаха на врата й, но тя се сниши ниско, докато коленете и челото докоснаха пръстта и перата й на Боен вожд на Хадама се зацапаха с прах.
Младият магьосник кимна в надменно приемане на унизителния й поклон, след което извади от халата си кръгло метално устройство. Натисна го с палеца си и пронизителен звук разцепи тишината. Чу се изпукване, повя вятър и Черният халат изчезна.
Магьосникът Тапек се задържа и огледа проснатата в нозете му Мара. Устните му се кривнаха, сякаш се наслаждаваше на унижението й.
— Погрижи се този урок да бъде научен добре от всички в клана ти, Слуга. Всеки, който се опълчи на волята на Събранието, ще го сполети същата съдба като Печа. — Извади също такова кръгло устройство и също изчезна. Останалите Черни халати заминаха веднага след него.