Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Минаха безкрайни минути. Шумът на пристанищния квартал бе приглушен от стените: буен спор на моряк с жена от Тръстиковия живот, лай на псе и несекващото трополене на колела — нийдра теглеха тежки талиги със стоки от крайречните кейове. Началникът на шпионите на Акома се напрегна, за да различи далечната глъч и един по един заотделя звуците.
Денят навън гаснеше. По улицата притича креслива банда хлапета и пазарният шум затихна. Нищо нередно не стигна до ушите му, освен виковете на фенерджиите, които палеха уличните лампи в края на пресечката. Дълго след като друг човек можеше да е заключил, че си е въобразил онзи звук — че онова, което му се бе сторило човешки стъпки, е било със сигурност плод на напрежение и въображение — Аракаси остана абсолютно неподвижен.
Не беше от хората, които обичат риска. Търпението беше всичко, стигнеше ли се до надпревара в хитруването.
И накрая то го възнагради, когато смътно шумолене издаде отъркване на халат в дърво или закачане на ръкав в подпорен стълб. Съмнението отстъпи пред грозната сигурност: в склада имаше още някой.
Аракаси безмълвно се помоли Чочокан, Добрият бог, да го опази при евентуален сблъсък. Който и да беше влязъл в тази тъмна сграда, не го беше направил по невинни причини. Едва ли беше слуга, откраднал час неразрешена дрямка и след това успал се за вечерните си задължения. Аракаси никога не се доверяваше на съвпадения. Вярата в съвпаденията носеше смърт. Предвид късния час и безшумността на влезлия беше длъжен да заключи, че търсят него.
Запотен в застоялия въздух, той прегледа наум всяка стъпка, която го беше довела до това положение. Следобед беше посетил един търговски посредник на тъкани в град Онтосет с цел да се свърже с представител на дребен дом, който бе един от многото му активни агенти. Аракаси имаше навика да прави внезапни визити, за да е сигурен, че такива хора остават верни на господарката си Акома, и да се пази от вражески внедрявания. Разузнавателната мрежа, която бе изградил още от времето си като слуга на Тускай, се беше разраснала неимоверно под патронажа на Акома. Самодоволството от негова страна можеше да доведе до хиляди възможни грешки, най-малките от които можеше да се окажат бедствени за благосъстоянието на господарката му.
Визитата му днес не беше направена непредпазливо. Маскировката му като независим търговец от Янкора бе подкрепена с документа и препоръки. Публичното оповестяване за намесата на Събранието между Акома и Анасати беше стигнало до този град няколко дни по-късно. Новините обикновено пътуваха бавно из провинциите, след като нивото на реките паднеше и търговските баржи се сменяха със сухопътни кервани. Аракаси разбираше, че на лейди Мара ще са й нужни последните му доклади по възможно най-бързия начин, за да се опази срещу възможни контраходове от Анасати или други врагове, одързостени от задръжките на Събранието, така че беше съкратил престоя си до бърза размяна на съобщения. Когато напусна кантората, заподозря, че го следят.
Който и да го беше проследил, беше добър. На три пъти се беше опитал да се отърве от преследвачите си в гъстото човешко гъмжило на пристанищния квартал. Само предпазливостта му, граничеща с маниакалност, му бе показала периферно зърнато лице, зацапана с катран ръка и на два пъти — цветната бродерия на пояс, която не би трябвало да се повтори в оживеното движение в края на деня.
Доколкото можеше да определи, бяха четирима, превъзходно обучен екип, със сигурност агенти от друга мрежа. Обикновени моряци или слуги в просто облекло нямаше да могат да действат толкова съгласувано. Изруга наум. Беше се набутал в същия капан, който сам бе поставял за осведомители.
Планът му за измъкване не можеше да се провали. Бързо прекоси оживения централен площад, където си купи нов халат, влезе за малко в един хан, пълен с гуляйджии, и в хана търговецът от Янкора изчезна и навън излезе домашен куриер. Умението му да променя стойката си, движенията си, самата нагласа на костите си, докато вървеше, беше обърквало безброй противници през годините.