Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Над долината кънтяха викове — офицерите раздаваха заповеди на обърканите войници. Воини бързаха да се отдалечат от причинената с магия касапница, други с неохота обръщаха гръб на врага, изпълняващ същата заповед като дадената на лейди Мара. Сарик се изправи, Люджан помогна на господарката си също да стане и тя му каза хрипливо:
— Веднага прати още бегачи. Трябва да разпръснем клана възможно по-бързо, преди нова грешка да провокира беда. — Преглътна с усилие, за да потисне гаденето, и се обърна към Сарик. — И, боговете дано ни дадат милост, заповядай това ужасно нещо: унищожете Печа.
Сарик кимна, без да промълви нито дума. Имаше дарбата да отгатва човешкия нрав и още го побиваха ледени тръпки от суровостта на Тапек. На Мара й бяха наложили най-жестокото въобразимо наказание: пълното унищожение на една вярна фамилия от клана заради никакво друго престъпление, освен младежко безразсъдство. Само заради призива към клана на господарката му младият лорд бе умрял в агония. До вечерта младата му жена и бебетата му — момчета — щяха да са мъртви, както и братовчедите и роднините, които носеха това име. Това, че самата Мара трябваше да бъде инструментът на този несправедлива повеля, се вряза през скръбта й за Аяки. За първи път откакто конят беше премазал сина й, в очите й припламна искра на пробудено чувство за другите.
Сарик видя това и тръгна тромаво, за да изпълни ужасяващата задача, възложена на Акома от Великите. Хокану също го видя, докато крепеше Мара на влизане в командната шатра. Огньовете на магията на Събранието бяха изгорили раните, нанесени на духа й. Вместо необузданото желание да отмъсти на Джиро сега в ума й властваше свиреп гняв.
Мара се беше съвзела. Хокану изпита горчиво-сладко облекчение от промяната. Съжаляваше за загубата на Печа. Но жената, която обичаше, отново беше най-опасният играч в Играта на Съвета, когото империята бе познавала. С един жест тя освободи слугите, притекли се да се справят с безредието в шатрата, и след като и последният се оттегли, повика Ириланди да спусне платнищата на входа и да й върне усамотението поне донякъде.
Кейоке влезе, след като се спусна и последното платнище. Изпълни слугинската задача да запали лампите, докато Мара крачеше нервно. Енергична, превъзбудена дори, тя огледа присъстващите, наредени в полукръг пред нея. Гласът й прозвуча глухо:
— Смеят да…
Кейоке се вцепени и хвърли поглед към Хокану, който стоеше ням като другите. Мара стигна до омотаните на кълбо паднали завеси на спалния й кът и се обърна рязко.
— Е, ще ги науча аз тях.
Ириланди, който не познаваше настроенията й толкова добре като другите, й отдаде чест с юмрук на сърцето.
— Господарке, разбира се, не говориш за магьосниците, нали?
Мара изглеждаше съвсем мъничка на светлината на лампите, гонещи сенките в сводестата шатра. Мигът се проточи, изпълнен с приглушените викове на офицерите навън.
— Трябва да направим нещо, което не е правено никога, откакто империята се е появила на света, мои верни приятели — каза Мара. — Трябва да открием начин да избегнем волята на Великите.
Ириланди ахна. Дори Кейоке, който се беше изправял през целия си живот пред смъртта във военни кампании, изглеждаше потресен до дъното на душата си. Но Мара продължи отсечено:
— Нямаме избор. Аз посрамих името Акома преди Джиро от Анасати. Забранено ни е изкупление чрез война. Няма да се пронижа с меча си. Това е безизходица, за която традицията няма отговор. Лордът на Анасати трябва да умре по мой замисъл и няма да се унизя да наема убийци. Джиро вече се възползва от опозоряването ми, за да привлече наши врагове. Превърна недоволните лордове в държавата в сплотена партия традиционалиста и властта на Ичиндар е застрашена, заедно с продължаването на името Акома. Единственият ми наследник е мъртъв, тъй че ритуалното ми самоубийство не предлага алтернатива. Ако всичко, за което съм живяла, трябва да бъде спасено, трябва да прекараме години в планиране. Джиро трябва да умре от моята ръка, щом не във война, тогава в мир, въпреки волята на Събранието на магьосниците.
4.
Беда
Някой се движеше.
Скрит сред струпаните топове плат, Аракаси чу нещо, което можеше да е само скърцане на стъпки по грапавите дъски на пода. Замръзна, притеснен от откритието, че не е сам в сумрака на склада. Затаи дъх и отпусна тялото си, за да избегне всякакъв риск да му се схване някой мускул. От разстояние облеклото му щеше да го слее със стоката и от това да прилича на гънка плат, измъкнала се от връзките. Отблизо заблудата нямаше да издържи внимателен оглед. Грубо тъканият му халат изобщо не можеше да мине за фино платно. Даде си сметка, че може да се е вкарал в капан, като се скри в тази сграда, за да се отърве от заподозряна опашка, и затвори очи, за да усили другите си сетива. Въздухът миришеше на плесенясало зърно и някакви подправки. Миризмата от смолите, които правеха непромокаеми покривните плочки, се смесваше с тази на гнилата кожа на пантите на вратата. Точно този склад бе разположен толкова близо до пристанището, че подовете му се наводняваха, когато през пролетта реката излизаше от коритото си.