Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Дирята му изглеждаше чиста, когато притича обратно до жилището на пълномощника и влезе през една скришна врата. Там се преоблече в кафявите груби дрехи на общ работник и се скри в склада зад търговския дюкян. Изпълзя върху топовете плат с намерение да преспи тук.
Сега се ругаеше за глупостта си. Когато го бяха изгубили от поглед, преследвачите сигурно бяха пратили човек до този склад, заради вероятността да се върне. Ход, който някой не толкова самонадеян като него можеше да е предвидил, и само елементарният късмет бе помогнал на Главния шпионин на Акома да се скрие преди вражеският агент да се шмугне вътре, за да чака и наблюдава. По яката на Аракаси закапа пот. Противникът, срещу когото се бе изправил, беше опасен. Влизането му беше почти незабележимо. По-скоро инстинктът, отколкото сигурното убеждение бе събудило предпазливостта на Аракаси.
Беше прекалено тъмно, за да може да види къде се спотайва противникът му. Неуловимо бавно шпионинът на Акома спусна ръка към колана си и напипа малката кама. Беше ужасно непохватен в боравенето с меч, но притежаваше рядко майсторска дарба с ножовете. Ако можеше ясно да види целта, това късащо нервите изчакване щеше да свърши. Но ако можеше да му се удовлетворят желанията, нямаше да помоли Боговете на хитрините и късмета за оръжия, а щеше да е далече оттук, на път към Мара. Не се заблуждаваше, че е воин. Убивал беше, но предпочитаната му защита залагаше повече на хитростта, на изненадващи тактики, които да му дадат първия удар. Това бе първият път, в който го бяха приклещили сериозно.
В другия край на склада се чу шумолене и Аракаси затаи дъх. Една разхлабена дъска изпука и вътре се шмугна втори мъж.
Началникът на шпионите предпазливо издиша. Никаква надежда вече за убийство крадешком. Сега трябваше да се съобразява с двама врагове. Ръка с фенер се люшна, блесна светлина и Аракаси примижа. Положението му от напрегнато се превърна в критично. Новодошлият неизбежно щеше да го открие, ако тръгнеше из склада с фенера.
Лишен от алтернатива, Аракаси опипа за празнина, каквато трябваше да има между топовете плат и стената. Платът имаше нужда от пространство за приток на въздух, иначе плесента щеше да го развали. Този търговец не беше особено грижлив обаче: пролуката се оказа много тясна. Настръхнал от опасността, на която се излагаше, Аракаси пъхна едната си ръка до рамото и се извъртя, докато топът се измести. Не можеше да се избегне рискът топовете да рухнат. Аракаси се прилепи плътно до стената, избута топа още малко и се напъха зад него. Нерендосаните дъски одраха голите му колене. Не посмя да спре, нито дори да изругае наум.
Светлината долу вече се движеше.
Стъпките се приближиха към скривалището му и сенки се люшнаха на дъги по гредите на тавана. Ако беше изчакал още миг, щяха да го видят.
— Гледай ги бе! — каза единият мъж. — Да хвърлят така топове хубав плат все едно са бали слама и не заслужават да се опаковат добре… Някой трябва да яде бой за това…
— Светни тук — каза спътникът му.
Аракаси не посмя да се надигне и да рискува да погледне.
— Някаква следа?
— Нищо. Стори ми се, че преди малко чух нещо, но сигурно е било някой плъх.
— Трябва да е тук някъде. Робът на пълномощника нали каза, че се бил върнал и излязъл да се скрие. Другите наблюдават жилището. Дано го намерят до съмване. Не искам аз да съм тоя, който ще каже на началника ни, че ни се е изплъзнал.
— Чу ли клюката? Че този тип са го виждали преди, с различна маскировка? Като куриер и даже като надзирател. А, и че не бил от тази провинция.
— Много говориш — сопна му се другият. — Ако ти е мил животът, такива клюки по-добре си ги дръж за себе си. Знаеш поговорката: Хората имат гърла, а камите остриета.
Съветът бе приет с въздишка. И с въпрос:
— Колко дълго трябва да пазим тук?
— Освен ако не ни кажат да се махнем, ще стоим до разсъмване. Няма да е добре стражите да ни хванат тук и да ни убият като обикновени крадци.
Неразбираемо мърморене сложи край на разговора.
Аракаси се примири с очерталото се дълго и неудобно чакане. Развързаните езици на преследвачите му бяха потвърдили най-лошото му предположение: беше проследен от друга шпионска мрежа. Който и да командваше двамата, които го търсеха, на когото и да докладваха, главният начело на мрежата им работеше за някой много ловък, някой, който си бе изградил шпионска система, останала незабелязана от него. Потръпна. Спасили го бяха шансът и интуицията, а не сложните му подготвителни мерки — те се бяха издънили. Това го притесни още повече.