Господарка на Империята

Присъствието на жрицата, почитаща по-голямата сестра на Туракаму, потвърждаваше, че много мъже са обречени да умрат този ден. Жрецът довърши заклинанието си и хвърли във въздуха шепа червени пера. Поклони се доземи, след което отдаде почит на жрицата на Богинята на смъртта.

След като религиозните представители се оттеглиха, воините извисиха гласовете си до викове. Проклятия и обиди разтърсиха утрото — мъжете ругаеха враговете си. Размениха се непростими думи, за да се потвърди готовността им за унищожителен двубой: да спечелят или да умрат, както диктуваше честта; да втвърдят волята си, за да не би някой войник да бъде изкусен да прояви страх. Цуранският кодекс на честта беше ненакърним: човек трябваше да заслужи живота си с победа или позорът му щеше да стигне отвъд Колелото на живота и да му донесе злочестие в следващия.

Мара наблюдаваше сцената безстрастно. Сърцето й се беше втвърдило. Този ден други майки щяха да научат какво е да плачат над телата на убити синове. Едва забеляза, когато пръстите на Хокану се отпуснаха на раменните плочи на бронята й.

Наследникът на Шинцаваи имаше право да стои настрана, защото нямаше кръвни връзки нито с Хадама, нито с Йонани, но като неин съпруг се чувстваше задължен да ръководи тази касапница. Сега, докато възбудата на воините се усилваше дотам, че кръвта да закипи, по-тъмната страна на естеството му чакаше с нетърпение зова за атака. Беше обичал Аяки като свой роден син и загубата му го тласкаше да сподели яростта на съпругата си. Логиката можеше да оправдава дома Анасати за наемането на убиеца тонг, но жаждата на възбудата му си оставаше неутолена. Дали Джиро беше виновен, или не, само кръв можеше да изкупи кръв.

Пратен от Люджан бегач пристигна в командирската шатра. Поклони се доземи и Господарката му махна с ръка.

— Господарке, командирите на Йонани са дали съгласие. Битката ще започне щом слънцето се вдигне на височина седем диаметъра над хоризонта.

Мара огледа преценяващо небето.

— Това означава, че сигналът за атака ще бъде даден след по-малко от половин час.

Кимна одобрително. И все пак забавянето бе по-дълго, отколкото желаеше: на Аяки не беше дадено такова отлагане.

Минутите затекоха бавно. Войниците продължаваха да крещят обиди, гласовете им вече бяха прегракнали. Слънцето стъпка по стъпка се вдигаше все по-високо и въздухът се нажежи. Нервите на всички бяха изопнати дотолкова, че допирът на кацнала муха бе достатъчен, за да взриви атмосферата на едва сдържана сила.

Нетърпението на Хокану нарастваше. Беше готов да извади меча и да види как острието пие кръв.

Най-сетне слънцето достигна отредената позиция. Кейоке си пое бързо дъх в унисон с вдигнатата ръка на Мара. Люджан, на полето, вдигна оголения си меч и тръбите изригнаха бойния си зов.