Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Не знаех какво да направя.
Не знаех какво искам да направя.
Събрах сили и се обърнах към него. Той изглеждаше не по-малко смутен от мен.
— Това е възможно най-неподходящият момент — казах. — Ти си с разбито сърце. Аз издирвам гаджето си; гадже, което ми изневерява, но все пак…
— Кофти момент — съгласи се той и положи длани върху раменете ми. После се наведе и ме целуна. Отне около половин секунда ръцете ми да се плъзнат около кръста му, а езикът му — в устата ми. Целуваше се много нежно. Исках да прокарам пръсти през косата му и да разбера колко широк е гръдният му кош и дали задникът му наистина е толкова вирнат и заоблен, колкото изглеждаше в панталоните му… о, по дяволите! Отдръпнах се деликатно от него.
— Кофти момент — казах. Сетих се, че роклята ми е разкопчана отзад, и бузите ми пламнаха. Сутиенът ми се виждаше, както и част от гърдите ми. Е, за мой късмет си бях сложила хубав сутиен.
— О, боже! — изпъшка Алсид, когато погледът му попадна върху пазвата ми. Направи огромно усилие и стисна очи (тези негови зелени очи!). — Кофти момент — съгласи се отново той. — Макар че искрено се надявам съвсем скоро да настъпи по-добър момент.
Усмихнах се.
— Кой знае… — казах аз и побързах да се прибера в стаята си, докато все още имах сили да се движа в тази посока. Затворих внимателно вратата и сложих роклята си на закачалка. Изпитах задоволство, че все още изглеждаше хубава и чиста. Само подвижните ръкави приличаха на парцал, целите в мазни петна и кръв. Въздъхнах.
Трябваше да мина през две врати, за да се добера до банята. Не исках да дразня Алсид допълнително, но халатът ми беше къс, силонов и розов. Затова притичах набързо през коридора, докато той — съдейки по шума — се суетеше из кухнята. Когато излязох от банята, целият апартамент тънеше в мрак; светеше единствено лампата в моята спалня. Спуснах щорите, макар че нямаше смисъл, защото всички околни сгради бяха по-ниски от нашата. Облякох си розовата нощница и се пъхнах под завивките с намерението да прочета една глава от любовния роман, за да се поуспокоя. Но улучих точно онази, в която героинята най-после завлича героя в леглото си, така че спокойствие не постигнах, но поне спрях да мисля и за изгорената кожа на върколака от допира му с таласъма, и за злобното тясно лице на Деби. И за това, че точно в този момент някой някъде измъчваше Бил.
Любовната сцена (сексуалната, ако трябва да съм точна) отвлече мислите ми към топлата уста на Алсид. Отбелязах си докъде съм стигнала в книгата и угасих нощната лампа. Свих се на кълбо в леглото, натрупах отгоре си всички налични завивки и най-после успях да се стопля. Почувствах се в безопасност.
Някой почука на прозореца.
Тихичко изписках. После навлякох халата си и докато се чудех кой може да е, вдигнах щорите. Отвън се рееше Ерик (че кой друг?). Включих отново лампата и започнах да се боря с дръжката на непознатия прозорец.
— Кой дявол търсиш тук? — попитах го аз и точно тогава в стаята влетя Алсид.
Хвърлих му бърз поглед през рамо и веднага извърнах глава.
— Ерик, остави ме на мира, искам да спя — казах му аз, без да ме е грижа дали звуча като стара скандалджийка, или не. — И престани да се появяваш посред нощ, когато на теб ти скимне, и да ми се молиш да те пусна да влезеш.
— Суки, пусни ме да вляза — каза Ерик.
— Не! Всъщност това е домът на Алсид. Алсид, какво мислиш по въпроса?
Обърнах се към него и едва не изхълцах. Майчице мила, Алсид спеше само по долнище на пижама и нищо друго. Ако трийсет минути по-рано го бях видяла гол до кръста, моментът изобщо нямаше да е кофти, а направо идеален.
— Какво искаш, Ерик? — попита Алсид съвсем спокойно, за разлика от мен.
— Трябва да поговорим — нетърпеливо отвърна Ерик.
— Ако сега го пусна, мога ли по-късно да анулирам поканата си? — попита ме Алсид.
— Разбира се — казах аз и се ухилих доволно на Ерик. — Можеш да анулираш поканата, когато си пожелаеш.
— Добре. Влизай, Ерик — Алсид свали мрежата от прозореца и Ерик влетя в стаята с краката напред. Затворих прозореца след него. Умирах от студ, отново. Косъмчетата по гърдите на Алсид също бяха настръхнали, а зърната му… Наложих си да не отмествам поглед от Ерик.
Ерик изгледа строго и двама ни. Очите му блестяха като сапфири от светлината на лампата.
— Разбра ли нещо, Суки?
— Тукашните вампири наистина го държат в плен.
Погледът на Ерик едва забележимо трепна. Никаква друга реакция. Изглеждаше потънал в размисъл.
— Не е ли малко опасно да се разхождаш неканен на територията на Еджингтън? — попита Алсид и пак се облегна на стената.
И двамата с Ерик бяха снажни мъжаги и стаята изведнъж ми се стори много тясна. Самото им величайте присъствие сякаш изсмукваше всичкия кислород в помещението.