Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Облякох джинси и пуловер и си оправих леглото. Подредих всичките си тоалетни принадлежности в банята и сгънах безупречно хавлията. Мислех да оправя и стаята на Алсид, но ми се стори неуместно да пипам нещата му и се отказах. Прочетох няколко глави от книгата си и внезапно реших, че не мога да остана в апартамента нито минута повече.
Оставих бележка на Алсид — написах му, че отивам на разходка, — и излязох. В асансьора пътувах заедно с някакъв спортно облечен мъж, помъкнал чанта за голф. Изкуших се да го попитам: „Голф ли ще играете?“, но се въздържах и вместо това отбелязах, че времето просто те дърпа да излезеш навън. Беше ясно и слънчево. Със сигурност над десет градуса. Прекрасен ден, с всичките му ярки коледни украси и много хора, тръгнали да пазаруват.
Дали Бил щеше да се прибере за Коледа? Дали щеше да е тук, за да ме придружи до църквата на Бъдни вечер, и дали изобщо щеше да има такова желание? Сетих се за триона, който купих на Джейсън за подарък — „Скил“, от магазин „Сиърс“ в Монро; бях го капарирала още преди месеци и миналата седмица успях да го взема. Купих играчки за децата на Арлийн и пуловер за нея. Нямах за кого другиго да купувам подаръци и се почувствах направо жалка. Внезапно реших да купя CD плейър за Сам и настроението ми веднага се подобри. Обичам да правя подаръци. Това трябваше да е първата ми Коледа с любим човек до себе си…
О, по дяволите, пак зациклих на едно и също място. Точно като новинарските емисии по CNN.
— Суки! — извика някой и ме извади от унеса ми.
Обърнах се и видях Джанис; махаше ми, застанала на вратата на салона си, от другата страна на улицата. Несъзнателно бях поела по вчерашния си маршрут. Махнах й в отговор.
— Ела! — извика тя.
Отидох до светофара на ъгъла и пресякох улицата. В салона имаше много клиенти. Джарвис и Корина работеха, та пушек се вдигаше.
— Довечера има доста коледни банкети — обясни Джанис, докато навиваше на ролки черната, дълга до раменете коса на млада жена. — Обикновено не работим в събота следобед — младата жена, чиито ръце тежаха от внушителен комплект диамантени пръстени, не спираше да разлиства брой на списание „Southern Living“, докато Джанис й правеше прическата.
— Как ти звучи това? Кюфтенца с джинджифил? — каза тя на Джанис и забоде великолепно лакирания си нокът в рецептата.
— Нещо ориенталско ли е? — попита Джанис.
— Ами… нещо такова е сякаш — тя се зачете внимателно в рецептата. — Никой друг няма да сервира такива. Могат да се поднесат като хапки, набодени с клечки за зъби — мърмореше тя на себе си.
— Суки, какви са плановете ти за днес? — попита Джанис, когато се увери, че клиентката й мисли единствено за говежда кайма.
— Нямам планове, просто ще се мотая — свих рамене аз. — Брат ти тича по задачи, поне така пише в бележката, която ми е оставил.
— Оставил ти е бележка, за да те уведоми къде отива? Момиче, трябва да се гордееш. Този мъж не е допирал молив до хартия, откак е завършил гимназия — тя ме погледна многозначително и се ухили до ушите. — Добре ли си прекарахте снощи?
Замислих се.
— Ами… да — колебливо отвърнах аз. Танците ми харесаха, наистина.
Джанис прихна да се смее.
— Щом се замисли толкова дълбоко, значи нещо не е било както трябва.
— Ами… да — признах аз. — В бара стана сбиване, та се наложи да изгонят един клиент. Освен това Деби беше там.
— Как мина празненството по случай годежа й?
— На масата й имаше солидна компания — казах. — Но по едно време тя дойде при нас и започна да задава много въпроси — усмихнах се при спомена за срещата ни. — Определено не й хареса да види Алсид с друга!
Джанис отново се засмя.
— Кой се е сгодил? — попита клиентката й, която явно се бе отказала от кюфтенцата с джинджифил.
— О, Деби Пелт, сещаш ли се? Излизаше с брат ми — каза Джанис.
— Познавам я — със задоволство в гласа заяви чернокосата жена. — Излизаше с брат ти Алсид, а сега се омъжва за друг?
— Омъжва се за Чарлз Клозен — мрачно кимна Джанис. — Познаваш ли го?
— Познавам го, разбира се! Учихме заедно в гимназията. Той се жени за Деби Пелт? Е, по-добре той, отколкото брат ти — поверително заяви Чернокоска.
— Това ми е ясно — каза Джанис. — Обаче ти знаеш нещо, което аз не знам, нали?
— Тази Деби се занимава с някакви много потайни неща — каза Чернокоска и многозначително вдигна вежди.
— Какви например? — попитах аз и почти спрях да дишам от нетърпение да чуя отговора. Нима тази жена знаеше за съществуването на свръхсъществата? Спогледахме се с Джанис и в очите й прочетох същото мрачно предчувствие.