Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Помогна на Бернар да се изправи на крака, остави изпосталелия си брат да се облегне на него и му поднесе нощното гърне. Ентусиазирано коментира по-добрата струя и цвят на урината му.
— Ела — каза Бартомио, след като приключиха. — Направи няколко крачки с мен.
През следващите седмици няколкото крачки се превърнаха в много и Бернар можеше да излиза на кратки разходки в пролетните дни и да присъства на литургиите. Старият абат Етиен и неговият приор Луи бяха твърди привърженици на старите бенедиктински порядки и хранеха, както споделиха един с друг, доста опасения от видния млад мъж. Той бе луда глава, реформатор, и техните провинциални умове не можеха да се мерят с неговия интелект и със силата на убеждението му. Надяваха се, че ще сметне за благопристойно да остане скромен гост и да им позволи да запазят запасите си вино и посестримите на милата стара Клотилда.
Един ден, докато се разхождаха по поляната до лечебницата, Бартомио посочи ниската постройка и каза:
— Знаеш ли, Бернар, там има един духовник, пратен в Руак от верни приятели, за да се възстанови от ужасно нараняване. Той е единственият, когото намирам за равен на теб по красноречие, познания и мъдрост. Може би ще се запознаете, когато възстанови силите си. Името му е Пиер Абелар и макар че страстно ще порицаеш някои аспекти на бурния му живот, със сигурност ще го намериш за далеч по-провокиращ от глупавия ти брат.
Така семето беше засято и Бернар се зачуди кой ли е този Абелар. Докато пролетта преминаваше в лято и силите му се възстановяваха, при всяка разходка из манастира той надничаше през сводестите прозорци на лечебницата с надеждата да зърне загадъчния мъж. Накрая, след една утринна литургия, Бартомио му каза, че Абелар е помолил да се видят. Но преди срещата да се състои, Бартомио се почувства длъжен да разкаже на брат си историята на Абелар, така че и двамата да си спестят неловкото положение.
На младини Абелар бил изпратен в Париж да учи в катедралното училище на Нотр Дам при същия Вийом дьо Шампо, на когото сега бе подчинен Бернар. Не след дълго младият учен вече можел да побеждава учителя си в ораторското изкуство и споровете и едва двайсет и две годишен основал собствена школа извън Париж. Ученици от цялата страна се стичали, за да учат при него. Десет години по-късно той самият станал главен учител в Нотр Дам, а през 1115 година — и каноник на училището. Тук Бернар го прекъсна и каза, че да, разбира се, че е чувал за блестящия учен и се е питал какво ли се е случило с него.
Отговорът — жена на име Елоиз.
Абелар я срещнал, когато била на петнайсет, млада и дребна, вече известна с познанията си по класическите езици. Живеела в Париж в бляскавия дом на чичо си, богатия каноник Фюлбер. Абелар бил така поразен от нея, че уредил чичо й да го настани в дома си уж под предлог, че ще бъде личен наставник на будното момиче.
Спорно е кой кого е съблазнил, но никой не можел да отрече страстната връзка, която последвала. Абелар лекомислено занемарил преподавателските си задължения и най-недискретно позволявал песните, които пишел за нея, да бъдат пети на публични места. Трагичната им връзка довела до забременяване. Абелар я изпратил при свои роднини в Бретан. Там тя родила дъщеря, която нарекла Астролаб на астрономическия инструмент — име, което говори предостатъчно за поразителната напредничавост на Елоиз.
Детето било оставено на грижите на сестра й и двамата любовници се върнали в Париж, където Абелар започнал напрегнати преговори с чичо й. Щял да се съгласи да се ожени за нея, но отказвал да оповести публично брака им, за да не компрометира поста си в Нотр Дам. Двамата с Фюлбер едва не стигнали до открит сблъсък поради несъгласията по този въпрос. В разгара на разпрата Абелар убедил Елоиз да се оттегли в манастир в Аржантьой, където получила образованието си като момиче.
Тя заминала против волята си, тъй като била земен човек без склонност към религиозен живот. Пишела на Абелар писма, в които го питала защо трябва да се подлага на живот, който не й е присърце, особено щом изисква двамата да се разделят.
Годината била 1118, няколко месеца преди Бернар да пристигне в манастира Руак. Чичото на Елоиз бил вбесен, че Абелар уж се справил със затрудненото положение на племенницата му, като я отпратил, вместо публично да заяви желанието си за почтен съюз между тях. Фюлбер не можел да позволи нещата да се решат мирно. Убедил трима от блюдолизците си да нападнат Абелар в квартирата му. Двама го държали прикован към леглото, а третият грубо го кастрирал с ножа си, подобно на някакво добиче. Хвърлили отрязаните му тестиси в легена за умиване и го оставили стенещ в локва съсирваща се кръв.