Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
Габи се обади.
— Сътън! Получи ли туитовете ни?
Шарлът завъртя очи. Мадлин тихо се изкиска.
— Разбира се — отвърна бързо Ема и пъхна треперещата си ръка под бедрото си. — Страхотни са! — Това накара приятелките на Сътън да се разтресат от беззвучен смях. — Виж какво, Габс. Можеш ли да включиш и Лили?
Габи извика сестра си и скоро и двете близначки Туитър бяха на линия.
— И така, имам малко информация за придворната церемония — рече Ема, поглеждайки към лицата на приятелките на Сътън. Те й кимнаха окуражително.
— Време беше! — изписка Лили. — Дано да е добра!
— Страхотна е! Нещо като таласъмски Титаник, комбиниран със Спасители на плажа. Всички ще бъдат по бански.
— Спасители на плажа — рече беззвучно Лоръл, опитвайки се да сдържи кикота си.
— По бански? — Гласът на Габи прозвуча скептично. — Училището ще го позволи ли?
— Разбира се, че ще го позволят — отвърна бързо Ема. — Вече имаме одобрението им.
Шарлът преглътна едно звучно изхилване.
— Церемонията ще бъде великолепна, мацки — продължи Ема. — Свръхзрелищна по един старомоден начин. — За части от секундата се запита дали Сътън би се гордяла с нея. Ако сестра й беше там, дали щеше също да се превива от смях, стиснала здраво ръката на Ема?
Щях… и същевременно нямаше. Не и след онова, което знаех за близначките Туитър. Ема вървеше по тънък лед.
— Супер! — казаха едновременно Габи и Лили.
— Скоро ще уведомим и останалите номинирани, но първо исках да съобщя на вас, за да имате време да се подготвите и да бъдете най-великолепните придворни дами! — каза Ема. — Вървете през уикенда и си купете най-невероятните бански костюми. Колкото по-оскъдни, толкова по-добре!
— Готово! — пропя Лили. — Леле, Сътън! Толкова те бива. Продължавай все така.
Щом Ема прекъсна разговора, момичетата избухнаха в смях. Лоръл се търкулна от дивана на пода. Шарлът се кикотеше, притиснала лице към възглавницата. Мадлин риташе с крака във въздуха, просната на пода пред телевизора, който показваше две хиени, стъпили върху една скала.
— Толкова са прости! — изграчи тя. — Ще изглеждат като най-големите идиотки!
Ема също се опита да се засмее, но думите на Лили я накараха да се замисли. Толкова те бива в това. Добра работа. Беше почти сигурна, че усети в гласа й зловеща нотка, скрит подтекст: Продължавай все така… да се правиш на Сътън.
Ема погледна към кикотещите се приятелки на сестра й. Без значение колко сигурна се чувстваше около тях, навън се простираше цял един свят — свят, в който някой наблюдаваше всяка нейна стъпка в очакване да стъпи накриво.
Бях абсолютно съгласна с нея. Не вярвай на никого, сестричке.
15.
Откриване… и закриване
МОЖЕШ ЛИ ДА СЕ ИЗМЪКНЕШ?
Ема се обърна по гръб, за да прочете съобщението, което й беше пратил Итън. Придърпа върху голите си крака едно от меките сини одеялца на Сътън и му написа отговор:
МЪРСЪРОВИ ИЗЛЯЗОХА НА ВЕЧЕРЯ. ТРЯБВА ДА СЕ ПРИБЕРА ПРЕДИ ДЕСЕТ.
ЩЕ ТЕ ВЗЕМА СЛЕД 15 МИНУТИ, гласеше отговорът на Итън. ОБЛЕЧИ РОКЛЯ.
Рокля ли? — намръщи се Ема. АМИ… ДОБРЕ, написа тя. МОГА ЛИ ДА ПОПИТАМ КАКВО ЩЕ ПРАВИМ?
НЕ. ИЗНЕНАДА Е.
Ема скочи от леглото на Сътън и отиде до дрешника. Избута настрани купчината меки памучни туники и тесни дънки, и огледа колекцията от рокли, каквито имаше в изобилие и които изглеждаха доста скъпи. Тя докосна дългата черна рокля със златисти презрамки. Като че ли беше твърде претенциозна за излизане във вторник. Пръстите й погалиха яката от пера на късата сребриста коктейлна рокля. Тя пък може би беше твърде къса. Подхвана за подгъва яркочервената еластична мини рокля. Твърде сексапилна.
Не се сдържах и изсумтях. Има ли въобще такова нещо като твърде сексапилна? Според мен Ема трябваше да приеме сексапилната си страна. Нали това бе нощта, в която най-после щяха да се целунат?
Тогава Ема докосна светлосивата рокля с един ръкав. Прозрачната коприна погали ръцете й. Тя я облече и се огледа в огромното огледало със златиста рамка, окачено на гърба на вратата. Беше идеална.
След като си сложи спирала, гланц за устни, черни лачени обувки и обеци, които подхождаха на сребърния медальон на Сътън, тя беше готова. Телефонът й изпиука отново и Ема изтича до леглото, очаквайки поредното съобщение от Итън. Но вместо това се оказа, че е от приятелката й Алекс. НЕПРЕМЕННО ДА ПОСЕТИШ ТОВА МЯСТО! Към есемеса беше прикрепена уебстраница на магазин за дрехи втора употреба, близо до Аризонския университет. ЗНАМ КОЛКО ГИ ОБИЧАШ, добави Алекс и завърши с ухилена емотикона. Ема бързо написа едно благодаря, последвано от Х-чета и О-та. Погледна се в огледалото, издокарана в марковата рокля на Сътън, бижутата й и скъпите обувки. Дали Алекс щеше да я познае, ако я види облечена така?