Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
Но нещо в изражението му предизвика прилив на емоции в мен. Той не се опитваше да изглежда хладнокръвен — той беше разгневен. Но какво го беше ядосало?
Кой си ти?, искаше да попита Ема момчето от снимката. Защо си се махнал оттук? И защо всеки път когато видя твоя снимка, ме побиват тръпки?
Значи вече ставахме две.
Мадлин насочи дистанционното към телевизора и на екрана се появи „Бреговете на Джърси“. Тя отвори голяма бяла папка, на която с големи оранжеви букви беше написано „Годишен бал за Хелоуин“.
— Така. Шар, нали всички се съгласихме за декоратора?
— Да. Отбелязано. — Шарлът кимна, придърпа надолу крачолите на жълтите си панталонки и се настани върху рошавия кремав килим.
— Името й е Калиста — мама я използва за повечето си партита. Ще имаме казани, скелети, върколаци и къща с духове. Останалата част от салона ще прилича на клуб „М1-6“ в Ел Ей. Мрачно и секси.
— Идеалното местенце за вмъкване на пиячка — пропя Мадлин.
— Или идеалното местенце да се натискаш с някой, който не е кавалерът ти за бала — додаде Шарлът. След това се обърна към Ема. — Не си прави погрешни изводи, Сътън.
Ема дори не си направи труда да възрази. Шарлът може да продължава с хапливите забележки; тя вече знае, че това не означава нищо.
— Ще трябва да измислим тема на придворното парти — каза Лоръл.
Шарлът завъртя очи.
— Толкова е тъпо придворното парти да има различна тема от бала. Понякога ми се иска да убия абитуриентите, които са измислили тая глупава традиция.
Мадлин се приближи до прозореца и го отвори.
— Уф, дайте да го организираме и да ни се маха от главите. Според мен трябва да е нещо страховито, но въпреки това ефектно, но не чак толкова ефектно, че учителският съвет да се ядоса и да не ни разреши да го направим.
Лоръл качи краката си на масата.
— Какво ще кажете за вампири?
— Пфу! — Мадлин изкриви лице. — Писна ми от вампири.
— А какво ще кажете за гала-събиране за мъртвите? — предложи Ема. — Нали се сещате, наистина зрелищно парти, само че всички поканени са трупове?
Шарлът присви замислено очи.
— Ще ти се сама да се беше сетила, нали, Шар? — подразни я Ема. Знаеше, че Сътън би казала същото.
Шарлът просто сви рамене.
— Интересно е — призна тя. — Но трябва да го вмъкнем в нещо истинско. Не просто купон за мъртъвци.
Изведнъж Ема се сети.
— Какво ще кажете за зрелищен бал на Титаник? Само че след като корабът е потънал. Така ще се намира на дъното на морето, всички ще бъдат трупове, но пак ще купонясват със стил. Нещо, което героинята на Кейт Уинслет би одобрила.
Лоръл се ококори.
— Това ми харесва!
— Съгласна съм. — Шарлът плесна с ръце. — Обзалагам се, че Калиста ще измисли страхотни декори за Титаник!
Мадлин бръкна в джоба си и извади пакет „Парламент“ и запалка. Проблесна искра и замириса на цигари.
— Някой иска ли да запали? — попита тя и издиша дима през прозореца.
Всички поклатиха глави.
— Трябва да ги спреш, Мадс. — Шарлът притисна към гърдите си една декоративна възглавничка. — Какво ще каже Девин, ако реши да те целуне, а ти миришеш на пепелник?
— Все още не съм сто процента сигурна, че си падам по него. — Мадлин изкара дим през носа си. — Може пък миризмата на пепелник да го държи на разстояние.
— Добре, тогава не дишай срещу мен. — Шарлът кръстоса ръце и ги вдигна срещу Мадлин. — Не искам нищо да ми разваля работата с Ноа.
— А ти с кого ще ходиш, Лоръл? — попита Мадлин.
Лоръл поглади с ръка килима.
— Кейлъб Роузън.
— Не го познавам — обяви Шарлът на висок глас.