Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
КАКВО ОЗНАЧАВА Л В ИГРА НА ЛЪЖИ? ЛИГЛА.
— Това беше много гадно. — Лоръл натисна няколко бутона и изтри съобщението. — Ако продължават така, повече никой няма да гласува за тях.
— Не знам как изобщо някой е гласувал за тях — рече замислено Шарлът, играейки си с малкото керамично магаренце, което стоеше на холната маса.
— Погледнах процентите онлайн — Изабел Жирард и Кейтлин Пиърс също участват, а момчетата си падат много повече по тях, отколкото по Габи и Лили.
— Аз гласувам повече да не се мотаем с тях. — Мадлин бръкна в купата и загреба пълна шепа пуканки.
— Съгласна! — отвърна бързо Ема, спомняйки си как Габи бе насочила виртуалния си пистолет към нея.
Подкрепям, помислих си и аз.
Телефоните отново изпиукаха и всички погледнаха към дисплеите им.
ДВЕ ХУБАВИЦИ ЗАСЛУЖАВАТ СТРАХОТНО ПАРТИ! ПОСТАРАЙТЕ СЕ, КУЧКИ!
— Знаете ли какво трябва да направим? — Мадлин се облегна на дивана и притисна колене към гърдите си. — Трябва да им натрием носовете. Да нанесем удар там, където най ще ги заболи.
— Номер? — Лоръл повдигна развълнувано вежди.
Ема се размърда върху стола си.
— По-скоро не… — Тя се сети за досието в полицията — Габи се беше озовала в болницата най-вероятно по вина на Сътън. Все още не беше разбрала как е пострадала, но едно посещение в спешното отделение може би щеше да помогне. — Не бива да стигаме до крайности. Особено след случилото се… — Тя не довърши изречението си и се загледа през прозореца. Приятелките на Сътън сигурно знаеха много повече подробности за инцидента с влака от нея.
Приятелките на Сътън замълчаха. Лоръл погледна пръстите си и загриза една кожичка. Мадлин започна да прелиства папката.
— О, я стига — рече най-накрая Шарлът. — След като вече сте първи дружки, те не подлежат на номера?
Ема повдигна вежди. Първи дружки? Тя не беше останала с такова впечатление.
Шарлът погали дивана с ръка.
— Те казаха, че заедно с теб са крали от „Клика“ — рече тя и завъртя очи. — Габи и Лили се хвалеха така, сякаш това е най-якото нещо на света, все едно ние не сме го правили милион пъти заедно.
Мадлин зяпна.
— Бяха ли с теб онзи ден, когато те арестуваха?
— Не и този път — отвърна бързо Ема. Мислите препускаха в главата й.
— Било е преди това — намеси се Шарлът.
Ема се извърна, нуждаейки се от малко време, за да обмисли всичко. Според извлечението от кредитната карта на Сътън, тя е била за последно в „Клика“ на трийсет и първи август. А и Саманта, продавачката в бутика, беше казала, че Сътън е била с някой друг, когато е извършила кражбата — или по-точно с няколко други. А и последният телефонен разговор на Сътън е бил с Лили.
— Да, отидохме заедно в „Клика“ в деня преди училището да започне — отвърна бавно Ема.
Внезапно в съзнанието ми се появи спомен: Габи и Лили стоят зад мен пред един от рафтовете с копринени блузки и бельо в „Клика“. Направи го, Сътън — прошепва Габи и топлият й дъх с ментов аромат опарва врата ми.
— Хайде, Сътън — обади се Лоръл. — Тези кучки си заслужават номера.
В стаята все още миришеше леко на цигарен дим. На екрана на телевизора лъвът се изтегна на тревата с омазана в кръв муцуна. Ема прокара пръсти през косата си; беше й горещо и усещаше стягане в гърдите. Парченцата от пъзела започваха да си идват по местата. Близначките Туитър винаги бяха на точното място, в точното време — със Сътън в нощта, когато бе умряла, в колата на Мадлин в нощта, когато Ема беше отвлечена и взета за Сътън, в къщата на Шарлът, когато някой се опита да удуши Ема.
— Не съм съвсем сигурна, мацки — рече Ема със свито гърло. — След последния път… — Гласът й секна.
Шарлът изсумтя.
— Та това беше преди сто години.
— Да, просто… — Ема преглътна тежко. — Аз просто не…
— Не бъди такава пъзла. — Мадлин протегна ръка и тикна телефона на Сътън в ръката на Ема. — Ще го направим. Обади им се.
Ема погледна към черния екран на телефона.
— И к-какво да им кажа?
Мадлин, Шарлът и Лоръл се спогледаха. Планът беше измислен за минутки, събитията просто излязоха от контрола на Ема. Те се обърнаха към нея и кимнаха едновременно към телефона на Сътън.
Ема върза тъмната си коса на опашка, намери номера на Габи и го набра. Когато се разнесе сигналът, тя включи телефона на говорител.