Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
Мадлин й се усмихна равнодушно.
— Заедно ходим в часовете по математика — каза тя. Равният й глас не разкриваше дали го одобрява или не.
Ема примигна.
— Вече сте си намерили кавалери?
Мадлин тръсна цигарата през прозореца.
— А ти да не би да нямаш?
— Ами щях да ходя с Гарет — каза Ема, спомняйки си за билета, който Гарет й беше върнал след като скъсаха. Сигурно двамата със Сътън го бяха планирали преди тя да изчезне. — А след това ме наказаха. Така и не можах да си потърся друг.
Мадлин издиша облак дим през прозореца.
— Просто хвани някой, Сътън. Хиляди момчета са готови да убият, за да отидат с теб.
Ема огледа кориците на броевете „Нешънъл джиографик“ и „Мотор тренд“, които бяха натрупани върху лавицата. Зачуди се, дали Итън си пада по училищните балове.
— За никого не се сещам — каза тя след минутка. Искаше ми се да я сръчкам с лакът. Сътън Мърсър не ходи сама на бала.
Мадлин направи широк жест с ръка, сякаш се кани да изтанцува някоя балетна стъпка.
— Наистина ли, Сътън? По никого ли не си падаш?
— Не.
Шарлът хвърли възглавницата по Ема.
— Стига ни лъга. Лоръл ни каза всичко.
Ема погледна към Лоръл, но тя просто повдигна извинително рамене.
— Знам, че отиде с някого в басейна. Чух ви.
— Изплюй камъчето! — Очите на Мадлин проблеснаха.
Бузите на Ема пламнаха.
— Нямаше никой, кълна се.
— Стига, Сътън! — Лоръл притисна умолително длани. — На нас можеш да кажеш!
Ема прокара език по зъбите си. Смееше ли да им каже за Итън? Все пак те бяха приятелките на Сътън, а не нейните убийци. А сега, след като Ема бе сигурна в това, тя започваше да ги приема и като свои приятелки.
Кажи им, исках да извикам аз. Приятелките ми сигурно щяха да помогнат на Ема да преодолее нейната толкова нетипична за Сътън Мърсър стеснителност и да покани Итън на бала. Вярно, че той беше саможивец, но пък беше много готин.
Внезапно входната врата се затвори с трясък.
— Ехо? — дочу се мъжки глас.
Мадлин скочи, угаси цигарата в перваза на прозореца и се опита да издуха с ръце цигарения дим навън. Разнесоха се стъпки и господин Вега влезе в дневната.
— О, здравейте, момичета. Мадлин не ме предупреди, че ще идвате днес.
— Дойдоха, за да планираме годишния бал, татко — обади се Мадлин, която бързо се отдалечи от прозореца. Лицето на баща й беше по-бледо от обичайното.
Господин Вега впери в нея проницателния си поглед. Той повдигна глава и подуши въздуха.
— Да не би някой да е пушил? — Трансформацията на лицето му от безизразно в навъсено напомни на Ема за господин Смайт, един от приемните й бащи. Той беше точно като доктор Джекил и мистър Хайд: мил в един момент, озверен в следващия. Единственият начин, по който Ема можеше да разпознае кога се кани да избухне, беше когато започваше трескаво да облизва устните си.
Мадлин поклати глава.
— Разбира се, че не!
— Идва отвън — обади се едновременно с нея Шарлът. — Минаха група момчета и всичките пушеха.
Лицето на господин Вега отново възвърна каменното си изражение, но очите му не спираха да пламтят.
— Добре. Ако имате нужда от нещо, момичета, аз ще бъда в кабинета си. — Той забеляза „Бреговете на Джърси“. — Не трябва да гледаш тези глупости, Мадлин.
Тя грабна дистанционното. Ловна сцена изпълни екрана — един лъв тъкмо поваляше обезумяла от страх зебра на земята. След като господин Вега излезе, Шарлът се приближи до Мадлин и постави ръка на рамото й.
Айфонът на Мадлин, който лежеше на масата, изпиука. Всички се сепнаха. Мадлин го взе и погледна дисплея.
— Изненадка! Още един туит от Лили и Габи. Цял ден се скъсаха да ме молят да ги вземем на планината Лемън.
— Това няма да стане — рече Шарлът.
Телефонът на Сътън, който госпожа Мърсър беше върнала на Ема в случай, че се наложи спешно обаждане, също иззвъня. Ема го извади от чантата си.
ЗДРАСТИ, СКЪПА!, пишеше Габи. СИГУРНО СИ УМИРАШ ДА СИ НА НАШЕ МЯСТО, НАЛИ? ЗНАЧИ СТАВАМЕ ТРИ — НИЕ СЪЩО СЕ ОБИЧАМЕ! МЛЯС!
Шарлот изръмжа, след като прочете есемеса си.
— Ако продължат да се прехласват толкова по себе си, ще се наложи да правят липосукция на егото си.
Телефоните им отново иззвъняха.