Кучка
- Автор: Уолш Хелън
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Розова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кучка». Краткое содержание книги:
Само че аз все още не искам да се отчуждаваме. Честно казано не го искам нито сега, нито когато и да е. Твърде много има зад гърба ни и твърде много има пред нас. Малката скиталка ужасно ми липсва, наистина. Трябва да оправя нещата, мамка му.
Отново извиквам името й на екрана. Натискам зеленото копче с показалец и вдигам телефона към ухото си с огромна буца, заседнала в гърлото.
Звъни ли, звъни. Представям си я как се взира в екрана и се надява, че следващото звънене ще е последно, че просто ще прекъсна разговора. Още едно иззвъняване и точно това ще направя. Ще прекъсна разговора.
— Ал-ло?
Звучи като дете, наистина — мъничка, крехка и каква ли още не. Иска ми се веднага да отида при нея и да я прегърна. Преглъщам мъчително.
— Здрасти, бейби, обажда се голямото ти приятелче. Трябва да отивам на една среща, затова ще бъда кратък. Чудех се… ами не съм те виждал цяла вечност. Искаш ли довечера да хапнем някъде?
— С теб?
— Не, бейби, със скапания Били! Май той е новият пич в живота ти…
Следва кратко мълчание. Прецаках всичко. Ама че тъпа ревнива забележка изтърсих!
— Много ще се радвам, Джейми. Нямаш представа колко…
Слава богу, мамка му! Сърцето ми направо подскача от облекчение.
— Добре тогава, ще те взема в шест.
— Благодаря ти, че си спомняш, Джейми.
Какво да си спомням? Отчаяно търся какво да ми подскаже, обаче тя продължава:
— Цели шест години, а? Шантава работа, нали? Все едно е минала цяла вечност — откакто за пръв път цъфнах у вас.
Мамка му! Точно така!
— Знам, бейби. Точно така. Чудех се как да го отпразнуваме. Мислех си дали да не отидем на доковете и просто да си поседим. Ти, аз, бира и цигари. Тази нощ реката ще е адски готина. Или да направим като миналата година — да отпрашим за Уелс и…
— Да! Хайде да го направим. Не мисля, че ще мога да понеса града тази вечер.
— Добре тогава, да видим. По кое време трябва да си в университета утре?
— Не трябва.
Не й вярвам, ама никак, обаче няма как да я накарам да се откаже. Не и днес.
— Добре, значи се уговорихме, хлапе. Ще идем да глътнем по едно хапче на върха на Сноудон, нали така?
— О, Джейми, толкова се вълнувам!
— Знам. Ще те взема в шест.
— Нямам търпение. О, Джейми, видя ли колко убийствено е небето?
— Мислех, че изобщо няма да го споменеш. Направо дъхът ти спира, нали? Вратът ми се схвана да го гледам.
Затварям телефона, обаче сърцето ми продължава да бие като лудо. Добре свършена работа.
Мили
Зарязвам автобуса и се прибирам вкъщи пеша, по-щастлива, отколкото когато и да било през последната година, а докато стигна парка, вече съм ужасно развълнувана заради бъдещето и съм се помирила с миналото. Дори съм си направила план за ненаписаните есета и всъщност нямам търпение да ги напиша. Поне онова за Джако. Трябва да препиша пасаж по избор от „Ромео и Жулиета“ в стила на някой съвременен автор. Още не съм решила кой блестящ откъс от Шекспир да опороча, обаче със сигурност ще се преобразя в Келман. В ранния Келман. От времето, когато е написал „Изгаряне“, любимия сборник с разкази на Джейми. Той ми подари книгата за петнайсетия ми рожден ден. Захвърлих я на деветнайсетата страница, понеже бях на диета на Бронте и на Остин, Келман ми се стори тъп и безсмислен. Точно като Достоевски. Година по-късно Джейми ме запозна със Селби. Бях зашеметена. Той ме накара да изровя Келман и да му дам втори шанс. Започнах да го чета в автобуса за училище, пропуснах спирката и се возих чак до универсалния магазин „Бутъл“. Всяка страница беше от огромно значение и изпълнена със смисъл. Келман се оказа гений.