Кучка
- Автор: Уолш Хелън
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Розова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кучка». Краткое содержание книги:
Питам се какво ли е означавала изминалата нощ за нея. Сабрина! По-вероятно е някоя Манди или Мишел. Съчувствам й. Чувствам се зле, задето я бях притиснала, докато тя се мяташе и се бореше за глътка въздух. От окото ми се стича сълза и замръзва на бузата ми.
Вървя по Девъншир Роуд, но вместо да завия наляво към къщи, поемам надясно по Адмирал Стрийт към дома на семейство Кийли. Спотайвам се на тротоара пред дома им. Колата му е на алеята, а всички прозорци са заскрежени. Вземам камък, който е достатъчно лек, но и достатъчно тежък. Прозорецът на спалнята му е точно срещу мен. Още една сълза се стича по лицето ми. Това е лошо. Не може да бъде по-зле. Пускам камъка на земята, пъхвам ръце в джобовете си и се завъртам на пети.
Градът бавно се разбужда. Светлината е мътна и се колебае кое лице да покаже най-напред. Когато отново завивам по Принсес Авеню, слънцето започва да кърви над катедралата и новият ден нахлува. На улицата спира микробус на „Ехо“ и отвътре изхвърчава пакет сутрешни вестници. Животът продължава. Отклонението до дома на Джейми потъва във вчерашния ден. Още една сълза се отронва от очите ми и аз изведнъж се прекършвам. Вървя и плача, разтърсвана от силни и бурни ридания. Не заради снощи. Не заради Джейми. Плача заради нещо друго. Плача заради себе си.
Четвърта глава
Мили
Мотая се пред кабинета на Кенеди с възпалено гърло и с подута путка. Умът ми се лута неистово между измислените извинения, които ще й сервирам, и унизителния преглед при доктор Али сутринта.
— Добрата новина е — изгледа ме той над очилата си, — че се заемаме с проблема навреме. Това е добре, така елиминираме огромна потенциална опасност. Често, когато гонореята засегне гърлото или ректума, няма никакви симптоми…
— Гонорея ли? — промърморвам аз, а той вдига ръка.
— Лошата новина е, че проблемът ми се струва по-сериозен. Възпалението и подуването на вагината ти явно са свързани с генитален херпес. Той може да бъде контролиран чрез правилно лечение с кремове, само че това е полово заболяване, което ще те съпътства цял живот. Трябва да премислиш внимателно и да осведомиш партньора си — или всеки, с когото възнамеряваш да имаш сексуален контакт.
— За цял живот?
— Ами, и да, и не. Представи си го като обрив на устата. Хората носят вируса цял живот, обаче е възможно той да се прояви само един-два пъти.
— Да, обаче нали казахте, че мога да заразя някой дори и след като обривът изчезне?
— Да, хора, с които имаш сексуален контакт.
Не знам какво да му кажа. Не знам какво да мисля.
— Много жалко, госпожице Райли…
— Госпожица О’Райли…
— Много жалко, госпожице О’Райли, че сте се заразили с тези болести, но те не застрашават живота ви. Могат да бъдат контролирани с правилно подбрано лечение. Ще ви предпиша пеницилин за гонореята и някои кремове и промивки за другото. Само че в момента трябва да се съсредоточим предимно на контрацептивите, които използвате… а може би не използвате.
Пише рецептата с наведена глава. Не може дори да ме погледне. Достатъчно зле е, че съм сексуално прокажена, обаче това, че вестителят става свидетел на неудобството ми, е вече прекалено. Гледам семейната снимка на бюрото му. Доктор Али, румената му съпруга и петте им дебели деца, до един лепнали на лицето си застиналата усмивка на блажената средна класа. Живота си залагам, че зад лустрото на благоприличието се крие един болен и покварен човек. Много добре познавам такива като него. От ягуарите и мерцедесите по Хоуп Стрийт. Лекари, адвокати и банкери. Гадни, болни хора. Горди съпрузи и горди бащи. Скапани лицемери.
— Партньорът ви запознат ли е с положението?
В момента ме гледа. Посрещам дръзко погледа му.
— Жена е — отговарям. Ставам и се приближавам до бюрото му с възможно най-голямо самообладание. Вземам рецептата от ръката му и излизам.
Не знам дали след това ще мога да понеса простотиите на Кенеди. Не знам дори дали ще успея да я излъжа. Пльоснала се е зад бюрото си със строго изражение и е пъхнала молив в косите си. За миг се спирам на входа, после влизам в стаята. На гърлото ми засяда миризмата на остър парфюм на стара мома.
— Седни, Мили — кани ме тя, обляга се на стола си и сваля очилата си. Сядам, а джинсите се врязват в подутата ми путка. Все още не мога да повярвам — наказание за цял живот заради една-единствена скапана пиянска среща. — Знаеш защо изпратих да те повикат, нали, Мили?