Глутница ангели

— За тях ще съдите само по рекламите. Моята е спонсорирана от лекарство за кръвно. А вие коя сте?

— Казвам се Ума Дхармамитра — отвърна тя и ми протегна ръка.

Кожата й беше нежна и топла и докато се здрависвахме, усетих как ме пронизва електричество. Приятно. Толкова приятно, че не ми се искаше да пускам ръката й.

— Ума ли? — повторих аз.

Жената кимна.

— Опра познавате ли я? — Тя поклати глава — изглеждаше озадачена. Както виждате, добре си служа с онова, което Летърман20 хвърля в кошчето като неизползваемо. — Както и да е — добавих аз.

— Ще хапнете ли нещо, господин Бърнс? Въпреки че декорът е малко… неизискан, кухнята тук е много добра.

— Не съм гладен — отвърнах аз.

— Чай? — предложи жената и вдигна чайника.

— Знам, трябва да се съобразявам с домакините, но не съм много по чая. Предпочитам бирата.

Ума вдигна пръст и още преди да си е свалила ръката, келнерът вече бе дотичал при нас с чаша и потна бутилка бира „Кингфишър“, които сложи пред мен. Отместих чашата и отпих малко направо от бутилката — бирата се оказа ледена, направо като от телевизионна реклама.

— Достатъчно студена ли е? — попита Ума.

Така и не разбрах от безизразното й лице дали ме взима на подбив, та я стрелнах с един от своите погледи запазена марка „Марти Бърнс, частен детектив“, за да се уверя.

Къде ти! И този път ударих на камък.

— Бива си я — отвърнах и пийнах по-голяма глътка. — Приятно ми е да узная, че в тази държава има поне един хладилник, който работи.

— Всъщност и аз предпочитам истинска бира — каза жената и отпи мъничко от чая. — Въпрос на вкус.

— Като масло върху пуйката — въздъхнах аз.

— Моля?

— А, нищо — отвърнах. — Наистина. Та за какво става въпрос? Това ваше момче, Дазра…

— Кой? — попита Ума.

Гологлавият им приятел бе седнал при приятели на масата до вратата. Погледна ме, когато се поизвърнах към него и вдигнах палец.

— Дазра. Спаси ми задника от цяла тумба хъшлаци по-нататък в кварталите. Или както там им викате на копторите.

— Дазра — повтори тя. Сега той я гледаше и забелязах, че се усмихва, когато жената изрече името му. Имах чувството, че си правят майтап с мен, но така и не разбирах защо. — Да, Дазра бе в състояние да ви се притече на помощ. Много се радвам.

— Защо?

— Защо се радвам ли? Може би обичам качествената телевизия.

— Не ви вярвам. Не ми приличате на човек, който се заседява пред телевизора. Защо Дазра или както там се казва ми помогна? Защо ме следи? Кои сте вие, по дяволите?

— Разрешете да ви попитам нещо, господин Бърнс: как виждате света?