Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
Опитах се да не губя самообладание, но ми беше трудно да си наложа да не поглеждам непрекъснато през рамо. Особено след като установих, че а съм се обърнал, а съм видял поредния хлапак, присъединил се към тумбата, която ме следваше на все по-малко разстояние. Не знам дали бяха скинари, но със сигурност не продаваха лимонада. Вече бяха петима, когато чух точно отпред тътена на уличното движение. Реших, че ако ме сполети най-лошото, ще изтичам насред шосето и ще вдигна скандал. Казах си, че няма смисъл повече да се правя на голям непукист, и се затичах по пътя, който свърна наляво, покрай една по-висока жилищна сграда. Не след дълго видях край на квартала и шосето с увисналия над него смог.
Лошата новина бе, че между мен и свободен Лондон се възправяше триметрова мрежа с бодлива тел по горния край. Сега вече знаех как са се чувствали клетите жители на Източен Берлин от времето на Стената.
Тайфата хулиганчета — които точно в този момент съвсем не ми приличаха на деца — се движеха на полукръг след мен, така че можех да вървя само в една посока: към оградата. За миг ми хрумна да се засиля и да се опитам да прескоча мрежата, но забелязах по бодливата тел нещо, което определено беше спечена кръв, и на бърза ръка се отказах. Виждахме се от шосето, ала колите профучаваха доста бързо. Пък и тези келеши зад мен май не се притесняваха особено, че ги виждат.
Ако си имаш работа с хлапетии, пък били те и хулиганчета, все можеш да измислиш нещо, с което да ги залъжеш и да се измъкнеш. Не ме бива много-много да се бия, но съм се озовавал в какви ли не ситуации. Докато бях частен детектив в Лос Анджелис, съм попадал на какви ли не места, където човек гледа да не припарва, натъквал съм се на хора, каквито е по-добре да не познаваш. Успееш ли да ги накараш да говорят — пък било то и пълни щуротии — има шанс да си спестиш някоя грозна случка или престой в болницата.
— Ей вие — пробвах се аз, — гледате ли сателитна телевизия?
Така и не видях кое от момчетата ме е изритало.
Затова пък усетих къде ме изритва: отстрани на дясното коляно. Паднах точно както холивудска проститутка си пада по Хю Грант. Устата ми се напълни с пръст и аз се опитах да я изплюя, разбрал, че този пък няма да мина с едните голи приказки. Стоманеният връх на обувката в слепоочието подсигури и неизречения удивителен знак.
Ритниците се посипаха върху мен отвсякъде. Отпърво се помъчих да се изправя, но онези ме бяха наобиколили: нямаше мърдане. Не знам какво ги беше прихванало, дали бяха вкиснати заради размириците, дали бяха недоволни, че непознат се размотава на тяхна територия или просто си бяха банда садисти и негодници. В този момент нямаше особено значение. Свих се на кравай, покрих се, доколкото можех, и се замолих всичко да свършва по-бързо.
Когато блесна светлината, си помислих, че е вътре в главата ми.
Помислих си: инвалидна количка.
Помислих си: неизлечими мозъчни увреждания.
Помислих си: я чакай, как ще мисля, ако имам неизлечими мозъчни увреждания?
Затова и отворих очи.
Нападателите ми се въргаляха на земята около мен, пищяха от болка, криеха очи с длани. Там, където беше оголена, кожата им сякаш бе опърлена или изгорена, на двамина дори им течеше кръв от очните ябълки. Един пък бе паднал ничком и изобщо не помръдваше.
— По дяволите! — простенах аз.
Трябваше да минат няколко секунди, докато видя, че наблизо стои гологлавият мъж.
Онова приятелче, на което вече виках Игленика.
Точно както по филмите, бе протегнал ръце право напред. Ала онова, което стискаше между пръстите си, бе не пистолет, а мъничък сребърен талисман, украсен с изумруди. Приличаше на евтинийките, които очакваш да видиш в три през нощта по канала „Хоум Шопинг“. В този момент ми идеше да си поръчам половин дузина, без дори да чакам намалението в цената.
— Сега може би ще ме изслушате — изсъска гологлавият.
Наричайте ме господин Целият съм в слух.
7.
Моят гологлав приятел ме поведе с бърза крачка назад по объркващите улици и пресечки на жилищния квартал. Тук-там ме понаболваше, чувствах се леко замаян след нападението, отстрани на слепоочието ми беше излязла цицина колкото яйце, но доколкото можеш да преценя, нямах рани, та като цяло бях извадил късмет. Още няколко минути, и сигурно нямаше да се отърва толкова лесно.