Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
Много странно.
Но се радва, че видя отново госпожица Стюбин. Наистина се радва.
Обръща се към вратата. С периферното си зрение забелязва бутона за повикване.
На пода е.
Извън обсега на леглото.
Джейни се замисля, после го вдига и го връща на стената. Изключва мигащата светлинка.
Оглежда бързо стаята и косъмчетата по врата й настръхват.
Затваря вратата след себе си.
Поклаща глава неразбиращо.
На рецепцията чака старшата сестра Каръл.
— Довърших ти картоните, скъпа — казва тя. — Къде се запиля така?
Джейни посочва коридора.
— Лампичката на господин Маквикър светеше. Но вече всичко е наред. Току-що я изгасих. — Изненадващо за нея самата, гласът й е чист и равен.
Каръл я поглежда изненадано.
— Лампичката му не е светила, Джейни. — Отива при светлинното табло, взема го и леко го разтърсва. — Хм — казва, — вероятно е изгоряла.
— Това е шантаво — възкликва Джейни с безгрижен тон.
Оставя картоните, грабва палтото си и пъха картата си в машината. На нея се изписва 23:09.
— Е, трябва да тръгвам. Утре съм на училище.
По пътя за вкъщи сърцето й пее.
29 ноември 2005
12:45
Джейни е обсебена от мисълта да научи още за сънищата. Тя иска повече ученици да спят в час. А библиотеката, както винаги, предлага силни усещания.
Джейни се упражнява с всекиго, с когото може.
В повечето случаи се проваля.
Толкова неща не разбира.
Но ще успее.
За бога, ще успее.
Защото сега Джейни има своята добра приятелка, госпожица Стюбин, и тя ще й помогне. Едва успява да потисне желанието си да мине по коридора на куц крак.
5 декември 2005
07:35
Кабъл паркира новата си кола до тази на Джейни, на улицата пред училище.
Не е чисто нова. Но е нова за него.
Затова пък е беемве.
Хората в южната част на Фийлдридж не карат беемвета. Е, може би някоя трошка 1976 година — да. Но със сигурност не и модел 2000. Джейни зяпва, после стисва устни. Поклаща глава и тръгва към входа.
Неочаквано Кабъл изниква зад нея:
— На шест години е, Джейни. Хайде, стига.
Джейни върви с бърза крачка, веждите й са застинали в почуда, а Кабъл подтичва след нея.
Изгубва го, когато той се подхлъзва и пада върху заледения тротоар.
Джейни намира Кари пред вратата на кабинета по английски и я пита:
— Каква е последната клюка за гангстерското возило на паркинга?
— Не знам. Сигурно е фрашкан с пачки. Не мога да повярвам, че още не са го изритали от училище.
— Той всъщност бил ли е арестуван?
— Не. Татенцето на Шей се е оправил с ченгетата. Кабъл обиколи всички купони този уикенд с нея.
— И сега кара това.
— Да. Стю казва, че върви по седемнайсет хилядарки на старо.
Кръвта на Джейни кипи.
— Това е просто… просто… — Гневът бучи в ушите й и тя не намира правилната дума. В очите на Кари блясва дяволито пламъче.
— Невъзможно? — чува се глас зад Джейни.
Дишането й се учестява, докато очите на Кари се разширяват. Мамка му, казва си тя, обръща се и вижда Кабъл.
— Извинете ме — казва любезно той и се промъква между двете, за да влезе в стаята. Джейни успява да подуши парфюма му. Усеща, че й прималява под лъжичката.
Очите на Кари блестят.
— Оп-па — хили се тя.
Джейни гледа с досада и се смее неохотно.
12:45
Дни наред Джейни влиза в сънищата на другите в библиотеката, но не успява да им помогне да ги променят. Има нещо, което продължава да не разбира.
По-скоро две неща.
Първо, как госпожица Стюбин накара господин Маквикър да я помоли за помощ? И второ, какво му казваше, за да го накара да промени съня си?
Грешка. Три. Три неща.
Как, по дяволите, е възможно госпожица Стюбин да вижда в сънищата, след като е сляпа? И как е възможно да е там изобщо, след като е мъртва? Добре, станаха четири. Джейни подозира, че въпросите сигурно са много повече.