Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Харват добре помнеше думите на Джейкъбсън, директор по сигурността на федералния резерв, че това е среща, която се дава за пример в много от конспиративните теории. Запита се какво бе накарало Бил Уайс да насочи вниманието му към този факт.
— Чувал съм, че по време на тази акция е имало всичко с изключение на жертвоприношения с животни и преклонение пред дявола.
Бил се засмя от все сърце и така съвсем заприлича на Дядо Коледа.
— Само това да беше — рече той. — Останали на Джекил Айлънд повече от девет дни и направили страхотен план за учредяването на централна банка на Америка. Варбург бил с най-бърз ум, при това бил най-наясно с банковото дело, ето защо възложили на него да съчини обръщението към Конгреса. Олдрич пък следял внимателно да бъдат подбрани такива думи и изрази, че документът да бъде одобрен. Останалите присъствали, за да са сигурни, че интересите им са защитени и ако възникне проблем, да са подръка за решаването му. Паническото теглене на пари заплашвало сигурността и икономиката на страната, ето защо мъжете на Джекил Айлънд били сигурни, че Конгресът очаква някакво смело и радикално решение. Давали си ясна сметка, че в обществото цари убеждението, че именно банкерите са причина за паниката, и омразата към тях е трудно овладяема. Това значело, че ще се наложи да замаскират колкото се може по-добре този проект. Той трябвало да бъде представен като един обещаващ състезател.
Варбург, който бил умен мъж, предложил да избегнат думите „централна банка“. На въпроса какво може да ги замени, той веднага споделил своя вариант — „Система на федералния резерв“. За да се замаскират нещата още по-добре, според него трябвало да се създаде и мрежа от клонове в страната, които да бъдат оглавени от добре известни местни личности. С две думи, взели всички предпазни мерки по нищо да не личи, че федералният резерв е замисъл на банкерите от Източното крайбрежие, най-ненавижданите хора в страната в момента.
Харват все още не можеше да разбере някои неща.
— Тези мъже са имали неподлежаща на съмнение финансова мощ дори по съвременните стандарти. Защо е трябвало да си създават целия този труд? — попита той.
— Много просто — за самозащита. Общо взето до 1910 година банките са били в своя разцвет. През предходните десет години те удвоили своя брой и повечето нови били създадени в южните и западните райони на страната.
— Което неизбежно довело до свиване на пазара на банките от Ню Йорк.
— Най-тревожното за тях — кимна в знак на потвърждение Уайс — било, че бизнесът се развивал много добре, затова били готови да финансират със собствени средства разширяването на влиянието си. Искаш да говорим за паника ли? Банкерите се опасявали, че е дошъл краят на техния свят.
— Е, и какво от това? — попита Харват. — Защо хората да не могат сами да решат как искат да финансират разширяването на собствения си бизнес?
— Напълно съм съгласен — протегна ръце Уайс. — Не съм банкер и вярвам в свободния пазар.
— Какво се случило после?
— Банките имали нужда да променят мисленето на хората. И по-специално да наложат идеята „купуваш сега, плащаш после“, така че гражданите да се научат да взимат заеми, а не да спестяват. За тази цел трябвало да направят така, че получаването на кредити да е колкото се може по-евтино. Това бил един от четирите най-важни проблема, които трябвало да решат на Джекил Айлънд. Как да смажат конкуренцията, как да контролират нивото на лихвите и да направят така, че хората да взимат колкото се може повече заеми, все едно с какви капитали разполагали в трезорите си, и най-накрая — най-сериозният от всички. Нямало присъстващ там, който да не е наясно, че в даден момент, може след двайсет, може и след петдесет години, все пак системата ще се сгромоляса. И когато това се случи, ще им е нужна предпазна мярка, която да запази банкерите от финансов фалит, а сметката да платят данъкоплатците.
Колкото повече научаваше за тези хора, толкова по-неприятни ставаха те на Харват.
— Говориш за морален банкрут.
— Грандиозният план не само бил застрашен от провал, но и можел да ги вкара в затвора. Били съвършени манипулатори. Дж. П. Морган раздавал на хлапетата по улицата чисто нови лъскави петачета. Пол Варбург можел да мине за прототип на Татко Уорбъкс от „Малкото сираче Ани“. Малцина знаели на какво са способни тези мъже. Нали си чувал за хиперинфлацията по време на Ваймарската република след Първата световна война?
— Да, разбира се. Виждал съм снимки на тълпи, които отиват в магазина с детски колички, пълни с обезценени банкноти, за да си купят един хляб.