Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Стареца нахока Харват за ограничените му познания за федералния резерв и неговите функции. Макар да се опита да го скрие, невежеството му пролича и по време на срещата с Мънро Луис. Не обичаше да се чувства глупав и не в свои води, но фактът си беше факт. Разговорът му с Бил Уайс беше съвсем друго нещо.
— Не искат да разбираш какви ги вършат — подхвана домакинът му. — Всичко нарочно е направено неясно и объркано. Показват истинска главоблъсканица от таблици и схеми, само и само да изплашат хората, и наистина успяват. Малцина са американците, които са наистина наясно.
Уайс беше истински енциклопедист и Харват започна да разбира защо Стареца искаше да се срещне с него.
— Защо толкова много хора са против федералния резерв?
Уайс отпи от питието си, сякаш обмисляше откъде да започне.
— На първо място, изобщо не е федерален, а не е и никакъв резерв, федералният резерв има общо с федералното толкова, колкото и „Федерал Експрес“. Това е група от могъщи банкери, станали причина за кризата в началото на двайсети век, породена, за да убеди американския народ, че държавата се нуждае от силна централна банка, за да се регулира икономиката и да могат затлъстелите котараци от Уолстрийт да стъпят отново на краката си. Това е един от най-успешните контраудари в историята.
— Явно не си техен привърженик.
— Придържам се само към фактите. Избират името федерален резерв, за да хвърлят прах в очите на американците и да изглежда, че са част от управлението. Те не само не са част от управлението на страната, но дори не се и отчитат пред американския народ. Ние като граждани нямаме правата да изхвърлим когото и да било от тях, нито да им диктуваме как да действат. Работят в пълна тайна и никога не са имали цялостен одит. Изненадващото е, че от създаването на Резерва през 1913 година доларът е загубил деветдесет и шест процента от покупателната си стойност. Резервът определя лихвите и неговата политика наду огромни балони, които в крайна сметка се спукаха и предизвикаха драматични спадове в икономиката. Истината е, че откакто съществува Резервът, спадовете в Америка стават все по-продължителни и по-тежки.
— Защо тогава го държим? Не можем ли да се отървем от него? — попита Харварт.
— Америка е ликвидирала две някогашни централни банки. Може да унищожи и тази, стига да иска.
— Там е работата. Американците трябва да го поискат. Нали?
— Именно, но повечето хора нямат представа какво представлява. Всъщност нека те попитам нещо. Колко добре познаваш протокола на американското знаме?
— Много добре — отговори Харват.
— Имаш ли право да закачиш друго знаме над него?
— Не, разбира се. Никога.
— Имаш ли банкнота в джоба си?
Харват кимна.
— Помниш ли какво пише най-отгоре? До „Съединени американски щати“?
Харват поклати глава.
— Извади банкнотата и погледни. Прочети ми.
Той извади банкноти от един долар, от пет и от двайсет долара. Дори и една от сто.
— На всичките най-отгоре пише „федерален резерв“.
— Един чудесен пример за това как гледат на себе си от федералния резерв — над правителството на Съединените щати. Банкнотите не се печатат дори от Департамента по финансите. Може да се печатат в сградата, но департаментът изобщо няма думата кога и колко да бъдат напечатани. А за да продължи играта на банкнотите стоят подписите и на ковчежника на Съединените щати, както и на секретаря на Департамента по финансите. Чрез контрола над нашата валута тази група от неизбрани от нас частни банкери доведоха страната до ръба на банкрута. Те не само емитират виртуално повече от сто и петнайсет милиона долара на час, за да покрият рискови заеми и сделки, извършени от техните приятелчета в банките, за които се знае, че са прекалено големи, за да успеят, но и…
— Чакайте малко — прекъсна го Харват —сто и петнайсет милиона долара на час?Отпечатват толкова много пари всеки час?
— Не ги отпечатват, а ги емитират виртуално и депозират тези суми в сметките на банките, които на свой ред сключват договори за рискови заеми и инвестиции, защото все едно колко грешни са стъпките им, за тях няма никакви последствия. Точно за това е и създаден Резервът.
— В случай, че толкова много пари се пускат в обращение — продължи да пита Харват, — това не означава ли, че парите, които имам в банковата си сметка, се обезценяват все повече и повече?
— Получаваш звездичка — похвали го Уайс. — Както вече споменах, откакто съществува Резервът, доларът е загубил деветдесет и шест процента от покупателната си стойност. Те налагат най тежките и съсипващи данъци чрез контрола, който имат над монетарната ни система, и то само за да покрият неразумните вложения на своите колеги, все за сметка на данъкоплатците. Защото кой, мислиш, плаща накрая сметката?