Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Банките на Ню Йорк от кръга на Дж. П. Морган и Варбург изтеглят активите си, стоковата търговия спада наполовина и третият по големина тръст на Ню Йорк е сринат. Паниката се разпространява и в другите части на страната, защото гражданите се втурват да теглят парите си от банките. Хората започват да крещят за помощ. В играта отново се включва Дж. П. Морган, който заявява, че ще даде свои средства, за да помогне на банковата система да се стабилизира. Призовавайки и други собственици на банки от Ню Йорк да се присъединят, някои от които участват в плана му, Морган като с магическа пръчка спира кървенето и постепенно тревогата утихва. На нейно място обаче идват призивите да се направи нещо, за да не се повтори отчайващата ситуация.
— Не позволявай една добра криза да отиде напразно, прав ли съм? — подхвърли Харват.
— Именно — усмихна се Уайс. — Хората обвиняват банкерите, а те — системата, и в резултат се чуват предложения за реформи. Конгресът реагира на мига и създава специална комисия. Като с магия за председател на комисията е избран сенаторът на Роуд Айлънд, който се оказва приятел на Морган и Варбург, а същевременно е набъркан сериозно в тютюневата и каучуковата индустрия. Името му е Нелсън Олдрич. Тъй като Съединените щати са една от малкото големи нации без централна банка, Олдрич решил, че неговата Национална комисия по монетарните въпроси е добре да проучи централните банки в Европа, ето защо той, заедно с целия си антураж, прекарал близо две години в обикаляне из Европа, което струвало на американските данъкоплатци триста хиляди долара.
— Излиза, че и тогава политиците са били мошеници — отбеляза Харват.
— Още по-лоши дори. След близо две години „изучаване“ и изхарчени над триста хиляди долара сенатор Олдрич и неговата група не представили нито един доклад за това какво са научили, нито предложили някакво решение за реформите в банковата система на Америка.
— Бил е изпечен мошеник.
— Не сме стигнали до най-отвратителната част — вдигна ръка Уайс.
— И по-лошо ли има?
— Много по-лошо. И мисля, че ще ти даде известна идея защо някой може да е толкова ядосан, че да иска да избие хората във федералния резерв.
20. глава
Уайс изгледа внимателно своя гост, преди да продължи:
— В една студена ветровита вечер на ноември 1910 година група от най-влиятелните банкери на Съединените щати се изнизали от Ню Йорк Сити, отправяйки се на свръхсекретна мисия. От Хобокен, Ню Джърси, под прикритието на ловна дружина, тръгнала на лов за патици, се качили в луксозен вагон на частен влак и се запътили към още по-луксозния частен курорт край бреговете на Джорджия, известен като Джекил Айлънд.
— Там, където беше открито тялото на Клер Маркорт.
Уайс кимна.
— Групата включвала Ейбрахам Пиат Андрю, помощник-секретар на секретаря на финансовия департамент на САЩ, Франк Вандерлип, президент на най-могъщата банка в страната — Нешънъл Сити Банк ъф Ню Йорк, и представляващ интересите на Рокфелер в сферата на петрола, както и споменатия преди малко собственик на инвестиционна банка Пол Варбург. Интересна подробност, свързана с Варбург, е, че дори по днешните стандарти той получавал твърде висока годишна заплата — петстотин хиляди долара. В Германия семейството му представлявало интересите на една от най-големите фамилии в банковото дело — Ротшилд.
— Добра работа и още по-добра компания — не пропусна да отбележи Харват.
— Нищо не става случайно при тези хора — отбеляза Уайс. — С компанията пътуват и Бенджамин Стронг и Хенри Дейвисън от компанията на Дж. П. Морган, както и Чарлс Нортън, президент на Нешънъл Сити Банк ъф Ню Йорк на Дж. П. Морган. В облицования с махагон вагон ги посрещнал нашият приятел сенатор Нелсън Олдрич. Общо взето, присъствали шестима мъже, за които се говорело, че държат една четвърт от богатствата на света. При спуснати завеси, докато прислужници с бели ръкавици поднасяли пури и коктейли в разкошния вагон, влакът напуснал Хобокен в южна посока към Брънсуик, Джорджия, където щели да приключат окончателната част от дългото осемстотин мили пътуване в лодка до Джекил Айлънд.